№166

С., 11.04.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 1801 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. И. и В. Р. И., чрез пълномощника им адвокат Н. И., против определение № 12301 от 24.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4414 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІІ-з състав, с което е оставено в сила определение от 21.04.2008 г. на Софийски районен съд, 26 състав за прекратяване като недопустимо на производството по гр. д. № 14300/2007 г.

Ответниците по частната жалба Н. С. Р., Л. К. Г., М. С. Б., В. К. Б., О. К. Б., В. А. В., М. Я. В. и И. Л. К. не са изразили становище в настоящото производство.

Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим, тъй като се иска разпределение на ползването на дворно място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, като собственици на индивидуално определените обекти и на УПИ са пет групи лица и въпросите за управлението на общите части са от компетентността на общото събрание на етажните собственици /чл. 11 ПУРНЕС/. В. съд е възприел извода за недопустимост на иска като съответстващ на закона – чл. 41 ЗС и ПУРНЕС-отм. и З., който разпорежда управлението на общите части, включително и начинът на...