О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

гр. София, 29.01.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6214 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. В. срещу решение № 57/04.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 850/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 660/18.07.2012 г. по гр. дело № 2005/2012 г. на Бургаския районен съд (БРС), е уважен, предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от Д. Р. Р. срещу жалбоподателя, положителен установителен иск, като е признато за установено, че касаторът-ответник дължи на ищеца сумата 12 600 E., за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 705/25.02.2010 г. по ч. гр. дело № 1185/2010 г. на БРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за...