О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

София, 08.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №6120/2014 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№71083/09.6.2014 г., подадена от Прокуратура на Република България чрез Софийска градска прокуратура против въззивно решение №3458/12.5.2014 г. по гр. д.№11603/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., ІІ-Г състав, с което е отменено решение от 10.6.2011 г. по гр. д.№45945/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 51 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М. С. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за сумата от 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наказание “лишаване от свобода” над определения срок, както и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 113, 46 лева, върху обезщетение от датата на причиняване на вредите до датата на предявяване на исковата молба – 21.9.2010 г., и претенциите са уважени за посочените размери. В останалата част решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени претенциите до пълните предявени размери е потвърдено.

Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание и отчасти по размер, поради което следва да бъде съответно уважен. Съдът е стигнал до извод, че е установено по безспорен начин наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ...