Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от управителя Н. А., чрез процесуалния си представител адв. Д. П., против въззивното решение № 1046 от 19 ноември 2013 г., постановено по в. т.д. № 1449 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., с което е потвърдено решение № 12 от 4 февруари 2013 г., поправено в решение № 81 от 28 май 2013 г., постановени по гр. д. № 883 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за отхвърляне исковете на дружеството против К. С. П. от [населено място] за прогласяване за нищожен да договор за продажба на урегулиран поземлен имот в [населено място], обл. В., ведно с намираща се в него сграда, поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на елемент от фактическия състав на сделката – решение на едноличния собственик на капитала за продажба на недвижимия имот, против К. С. П. от [населено място] за прогласяване на относителната недействителност на договор за продажба на урегулиран поземлен имот в [населено място], обл. В., ведно с намираща се в него сграда, поради извършване на сделката от лице без представителна власт и надлежно упълномощаване, против Л. П. Р. от [населено място] и П. С. Ч. от [населено място] за предаване на владението върху недвижим имот в [населено място], и против П. С. Ч. и П. В. Б. – двамата от [населено място] за предаване на недвижим имот в [населено място], като неоснователни, и в полза на Ч. са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че липсва решение на едноличния собственик на капитала за продажбата на процесните недвижими имоти и представителят не е бил упълномощен от едноличния собственик да сключи договорите за продажба, като липсата на решение не може да се замести от презумпцията на чл. 301 ТЗ, тъй като не е налице надлежно упълномощаване за сключване на договора, а и чл. 301 ТЗ намира приложение само при действие на обикновено управление, но не и при действие на разпореждане. Оспорва се изводът на съда за вида на сделката като търговска, след като продажбите имат за предмет вещи за лично потребление и купувачите са физически лица. Твърди се още, че презумпцията по чл. 301 ТЗ важи само в отношенията между търговци. Поддържа се, че ответниците не са навели твърдения за наличието на презумпцията по чл. 301 ТЗ и така е нарушен принципът на диспозитивното начало. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.

Ответниците П. С. Ч. и П. В. Б. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Д., в отговор на касационната жалба заявяват доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

В обжалваното решение въззивният съд приема липсата на представен документ за взето решение на едноличния собственик на капитала на дружеството за продажба на съответните имоти към нотариалното дело. Сделката за продажба на недвижим имот, по която една страна е юридическо лице, е квалифицирана като търговска съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ предвид упражняваното от дружеството занятие. Прието е, че нито за магазина, нито за поземления имот може да се приложи чл. 328, ал. 2 ТЗ, тъй като те не представляват стоки за лично потребление. Съдът счита, че липсата на решение на едноличния собственик за разпореждане с имота има значение във вътрешните отношения между управителя и дружеството, и решението на едноличния собственик на капитала не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба. Претенцията за относителна недействителност на сделката поради сключването й без надлежно упълномощаване е намерена за неоснователна, тъй като според представеното пълномощно упълномощеният действа като търговски пълномощник, който съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ при липса на други указания, се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, а липсата на дадени му права за разпореждане с недвижими имоти може да се санира с приложението на чл. 301 ТЗ. Предвид вписването на сделките в публичен регистър, дружеството следва да установи, че се е противопоставило на извършеното веднага след узнаването на сделката, а предявеният иск е заявен четири години след покупко-продажбата и извършеното вписване. Не е споделено виждането, че чл. 301 ТЗ се прилага само когато страни по сделката са търговци, тъй като такова ограничение в закона не е записано.

К. съд в настоящия си състав приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение.

На първо място се пита дали липсата на нарочно предварително писмено съгласие на едноличния собственик на капитала за продажба на недвижимия имот съставлява нарушение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, има ли тази разпоредба императивен характер и липсата на решение води ли до нищожност на договора за разпореждане с недвижим имот. С тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, по въпроса необходимо ли е решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители), ВКС приема, че нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя. Това обвързващо разрешение следва по съдържащата се в него логика да се приложи и към подобни случаи на разпореждане с недвижим имот, собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност, а и се споделя и от задължителната съдебна практика – например в решение № 370 по гр. д. № 1497/2010 г., ІІІ г. о., ВКС, се приема, че при едноличен собственик на капитала, представлявал дружеството си без да е изготвил протоколно решение по чл. 147, ал. 2 ТЗ, дори не се касае за обективирано разминаване или противоречие между действителна и изразена воля, при образуване на която е действало едно лице. Даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение е в съответствие с изложеното разбиране, поради което по първия въпрос не се констатира наличието на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Въпросът дали е налице търговска продажба, след като купувач на недвижим имот е физическо лице и имотът е закупен за лични нужди, а не за търговски или професионални нужди, не е насочен към точните мотиви на съда. Въззивната инстанция приема, че предвид правилото на чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ, първата сделка с имота е осъществена от юридическо лице, като сделката е свързана с упражняваната от него дейност съгласно вписването в търговския регистър, а по аргумент на чл. 318, ал. 2 ТЗ не е налице едно от условията сделката да не е търговска съобразно вида на продадените вещи. Правният въпрос адресира само част от решаващите съображения на съда по съответния проблем, поради което не може да стане причина за допускане на касационното обжалване.

Въпросът дали презумпцията по чл. 301 ТЗ намира приложение при действие на обикновено управление или само при действие на разпореждане и дали намира приложение, след като липсва решение на едноличния собственик на капитала, не е поставен по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване. По въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ (в отношенията само между търговци или и между търговци и нетърговци се прилага) следва да се има предвид обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 36 по гр. д. № 384/2009 г., ІV г. о., в което ВКС приема, че когато ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, за разлика от гражданските правоотношения, и сделката поражда своето действие ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването – потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. В случая, тъй като ненадлежно представляваният е търговец, то е приложимо посоченото по-горе тълкуване, както е възприел и въззивният съд в обжалваното решение.

Накрая се поставя въпросът за пределите на диспозитивното начало в гражданския процес и възможността съдът да приеме, че е налице презумпцията по чл. 301 ТЗ, макар че ответникът не е навел такива възражения по делото. По този въпрос е постановена съдебна практика на ВКС по реда на отменения ГПК, която е в съответствие с изложеното от въззивния съд тълкуване. Така например в решение № 37 по т. д. № 106/2008 г., ІІ т. о., ВКС приема, че доколкото липсват доказателства касаторът да се е противопоставил на сделката веднага след узнаването й, законосъобразно съдът е приложил чл. 301 ТЗ и е приел, че сделката се счита потвърдена от търговеца. За да достигне до този извод ВКС сочи, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ се отнася за сключени от търговец сделки и неоснователно се възразява, след като ищецът е вписан като търговец, че тъй като сделката не е търговска, не се прилага презумпцията на чл. 301 ТЗ. Прието е още, че щом като ищецът има качеството на търговец, както е и в процесния случай, когато се позовава на липса на представителна власт, предявявайки иск за недействителност на сключен с трето лице договор, съдът следва да провери дали възражението за липса на представителна власт е заявено от търговеца незабавно след узнаването, за което не е нужно да има възражение от ответниците. В съответствие с изложеното казуално тълкуване (и при липсата на представена противоречива практика) следва да се заключи, че в процесния случай изводът на съда, че висящо недействителната сделка, сключена от лице без представителна власт, е потвърдена с действията на търговеца, който не се е противопоставил веднага след узнаването й, порокът на сделката е саниран и тя е породила правно действие между страните, не е в противоречие с друго тълкуване, а на съдебния състав не е известна обвързваща съдебна практика по въпроса (посоченото от касатора решение № 19 по гр. д. № 262/2010 г., ІІ г. о. касае друг, по-общ проблем – относно възможността съдът по свой почин да променя било параметрите на предмета на правния спор, било обема и вида на търсената защита), поради което и по този последен правен проблем не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора е основателно искането на ответника Ч. за присъждане на заплатените от него 690 лева по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационното обжалване на решение № 1046 от 19 ноември 2013 г., постановено по в. т.д. № 1449 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г.

ОСЪДЖА

[фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Г. А.,

да заплати

на П. С. Ч., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от

690, 00 (шестстотин и деветдесет) лева

разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: