О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50034

София, 18.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. д. № 332/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Д. Д. в качеството й на процесуален представител на Д. А. Р., с искане за допълване на определение № 50012 от 05.02.2024 г. по т. д. № 332/2022 г. на ВКС, като й се определи и присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба „Ю. Б. АД, [населено място], против решение № 839 от 14.07.2021 г. по т. д. № 4066/2020г. на Софийски апелативен съд.

Ответната страна - „Ю. Б. АД, [населено място], депозира становище за неоснователност на молбата, оспорвайки предпоставките на чл. 38 ЗЗД поради липса на материална затрудненост на Д. Р..

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 332/2022 г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба на „Ю. Б. АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Д. А. Р. против решение № 839 от 14.07.2021 г. по т. д. № 4066/2020г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50012 от 05.02.2024 г. по т. д. № 332/2022 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски.

За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира.

Молбата е основателна.

Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към насрещната касационна жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 17.11.2021 г., в който е записано, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗЗД. Възражението на ответната страна за невярност на твърдението за наличие на материална затрудненост на молителя е поддържано бланково, но и необвързващо за съда съгласно трайно установената практика на ВКС, систематизирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 862/24.10.2023 г. по ч. т.д. № 1276/2023 г. на I т. о. на ВКС. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗЗД е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗЗД; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗЗД е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

В настоящата хипотеза при определяне на дължимия адвокатски хонорар нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД препраща към правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Предвид това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение за сходни случаи, фактическите и правни действия на адвоката, изчерпени с подадения от пълномощника отговор на касационната жалба, включващ становище по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, съответно на които настоящият състав намира за обосновано и справедливо възнаграждение в размер от 1600 лева.

При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 50012 от 05.02.2024 г. по т. д. № 332/2022 г. на ВКС, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД „Ю. Б. , [населено място], да заплати на адв. Д. З. Д. сумата 1600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: