Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх.Nо 11710/17.04.2014 година

на К. М. Г. от [населено място] чрез адв.Ю. Б. - АК В. срещу

Решение Nо 352 /

10.03.2014 година по гр. д. Nо 3513/2013 година на ОС - Варна.

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е ОБЕЗСИЛИЛ решението на първата инстанция по извършване на делбата на основание чл. 348 ГПК чрез изнасяне на публична продан неподеляем жилищен имот /апартамент/ в [населено място] и разпределение на сумите от проданта,

в частта, с която искът за делба е отхвърлен срещу К. М. Г.

, като е постановил ново решение, с което

е прекратил

производството като процесуално недопустимо в тази част. в останалите части решението по извършване на делбата е потвърдено.

Прието е, че след като по силата на Саморъчно завещание на починалата в хода на делото съделителка Д. К. Д., заместена от двамата наследника по закон –синове Н. Н. и К. Г., само първият е единствен универсален правоприемник / прелегат/ по волята на покойната Д. Д., то и в процесуалното правоприемство по чл. 227 следва да встъпи само този правоприемник, поради което производството по отношение на втория наследник по закон К. Г. е прекратено.

Поддържа се, че решението е изцяло неправилно, като постановено при непълнота на доказателствата, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа

по чл. 280 ал. 1 т. 2 ПК

по въпроса:

длъжен ли е съдът да се произнесе с определение за спиране на дело за съдебна делба при настъпване на смърт на страна по чл. 229 ал. 1 т. 2 ГПК,

произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на приетото по

Решение Nо 149

от 27. 05.2010 година по гр. д. Nо 253/2008 год. на год. на ВКС- II отд., постановено по чл. 218а ГПК отм.

Искане се поддържа и с оглед на въпроса

допустимо ли е да се изключва сънаследник от делбата и води ли това до нищожност на делбата, съобразно чл. 75 ал. 2 ЗН и до недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар?

, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата

Решение Nо 3549

от 29.12.1978 год. по гр. д. Nо 1569/78 г. на ВС- I отд.

Като основание за допускане на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

се поддържа довод, че по въпроса:

възможно ли е процесуалният представител в гражданския процес да продължава да изпълнява да изпълнява тази функция и да извършва всички процесуални действия, произтичащи от това/ получаване на съобщения, участие в съд. заседание и др./в хипотезата, че страната която представлява е починала

, липсата на съдебна практика налага произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.

Поддържа се довод за допускане на касационното обжалване в приложното поле на

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

по въпроса:

действителен ли е завет на определена вещ, ако при откриване на наследството същата не се намира в патримониума на завещателя,

поради противоречие с

Решение No 354

от 10.05.2012 година по гр. д.No 164/2011 год. на ВКС- I г. о.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е обстоен подаден писмен отговор от ответника по касация Н. М. Н., заявен чрез адв. С. Х.- АК В., с който се оспорват доводите на касатора и защитата му за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по всеки пункт. Защитата счита, че не е налице нито едно от основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като липсва поставен материално-правен или процесуално-правен въпрос имащ качеството на обуславящ изхода на спора, и същият да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата или да се произнася противоречиво, или да е от значение за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото. Претендират се разноски в размер на 500 лв.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

След преценка на доказателствата по делото, характера на заявения иск – делба на апартамент [населено място] и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че

касационната жалба е процесуално допустима.

След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване

НЕ МОЖЕ

бъде допуснато, поради липса на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и/или 3 ГПК.

Правният интерес на касатора К. Г. от касационно обжалване МОЖЕ да касае само частта на въззивното решение, с която е обезсилено решението на първата инстанция по отношение на него и искът за съдебна делба е прекратен.

И. поцесуално-правен въпрос касаещ

задлъжението на съда да се произнесе с определение за спиране на дело за съдебна делба при настъпване на смърт на страна по чл. 229 ал. 1 т. 2 ГПК

не може да се приеме, че е

произнесен от въззивния съд в смисъл противоречащ на приетото по

Решение Nо 149

от 27. 05.2010 година по гр. д. Nо 253/ 2008 год. на год. на ВКС- II отд., постановено по чл. 218а ГПК отм..

С

Решение Nо 149

е разгледана хипотеза на смърт на страна - съделител в хода на делото за съдебна делба по време,

предхождащо съдебното заседание за приключване на устните състезания пред въззивния съд

, в първата фаза на делбата, което обстоятелство е станало известно на съда след постановяване на съдебното решение. Върховният касационен съд действително е приел, че извършените след смъртта на страната процесуални действия са процесуално недопустими/ в т. ч. и постановеното решение/, тъй като е следвало да бъдат конституирани наследниците по закон. В контекста на тези мотиви, поставеният процесуален въпрос за необходимостта от спиране на съдебното производство по реда и на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 ГПК няма отговор по делото, който да е в смисъл противоречащ на обжалваното решение. Не може да се приеме, че след като по делото наследниците на починалата страна са известни, то за съдът има императивно формулирано задължение да спре делото. А доколкото едно съдебно решение е постановено срещу ненадлежна страна, то както е прието и с цитираната съдебна практика, порочността на процесуалните действия могат да бъдат

отстранени само по пътя на обжалването пред по-горния съд

- в случая ВКС в правомощията му по чл. 218а ГПК отм., коренно различни от начина на организация на касационното обжалване по действащия ГПК. След като този въпрос - относно ненадлежното конституиране на страни пред правата инстанция не е релевиран пред въззивния съд, жалбоподателят К. Г. е бил конституиран като страна и активно, чрез процесуалния си представител адв. Ю.Б., е участвал в спора за действителността на Саморъчното завещание на майката и кой е материално-легитимиран да наследи майката респ. и да я замести в спора, то поставеният въпрос не касае крайния резултат - прекратяване на производството поради липса на материално правна легитимация на наследник на починалата в хода на делото страна.

Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК се поддържа и с оглед на въпроса

допустимо ли е да се изключва сънаследник от делбата и води ли това до нищожност на делбата, съобразно чл. 75 ал. 2 ЗН и до недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар?

също не може да получи позитивен отговор.

Въззивният съд не е уважил възражението на К. Г. за приложение на чл. 75 ал. 2 ЗН, като се е произнесъл в смисъл, че К. Г. като наследник по закон, по силата на валидното и действително Саморъчно завещание на майката Д. Д., която със завещание е определила за единствен наследник сина си Н. Н., няма качество на съделител, поради което и извършената делба без негово участие, не е недействителна. В тази смисъл, поставения въпрос, който се разрешава по принцип безпротиворечиво/ така и

Решение Nо 3549

от 29.12.1978 год. по гр. д. Nо 1569/78 г. на ВС- I отд./ е ирелевантен с оглед на обуславящият изхода на спора правен проблем – а именно от кого е наследена след смъртта си Д. Д. в материално-правен аспект и кой наследник следва да я замести в процеса за съдебна делба.

Въпросите за

възможността процесуалният представител в гражданския процес да продължава да изпълнява да изпълнява тази си функция и да извършва всички процесуални действия, произтичащи от същата като получаване на съобщения, участие в съд. заседание и др., в хипотезата, че страната която представлява е починала и

:

действителен ли е завет на определена вещ, ако при откриване на наследството същата не се намира в патримониума на завещателя,

са напълно неотносими към проблема, обосновал прекратяване на делото, поради което и при дадените разяснения по т. 1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да бъде допуснато.

По претендираните от ответника по касация Н. Н. разноски за касационното обжалване в размер на 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/26.06.2014 год. и Списък на разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 79 ал. 3 ГПК ответника има право на направените за защита пред касационната инстанция разноски в пълен размер, в случая доказан за сумата от 500 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационната жалба вх.Nо 11710/ 17.04. 2014 година

на К. М. Г. от [населено място] чрез адв. Ю. Б. - АК В. срещу

Решение Nо 352 /

10.03.2014 година по гр. д. Nо 3513/2013 година на ОС - Варна.

Осъжда К. М. Г. да заплати на ответника по касация Н. М. Н.

сумата 500 лв.

/ петстотин лева/, разноски по делото за защита в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: