чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК

Нормативен текст

Спиране на производството

Чл. 229. (1) Съдът спира производството:

1. по съгласие на страните;

2. в случай на смърт на някоя от страните;

3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

7. в изрично предвидените в закон случаи.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.



Решение №147/05.03.2026 по гр. д. №9/2025 на ВКС, ГК, II г.о., докладвано от съдия Веселка Марева
Относно недопустимост на решение, постановено при смърт на страна в процеса
Обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК - поради смърт на една от страните. Решението, постановено спрямо починала страна, е недопустимо, тъй като е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка,...
чл. 290 ГПК чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
Определение №2107/28.04.2025 по ч.гр.д. №4698/2024 на ВКС, ГК, II г.о.
чл. 274, ал. 2 ГПК (обжалване на определенията) чл. 124, ал. 1 ГПК