№161

Гр.С., 09.10.2014год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Гражданска колегия

, Второ отделение

в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия В. гр. д.№ 3818 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Д. К. К. за отмяна на влязлото в сила Определение № 1544 от 16.08.2005 г. по гр. д.№ 1120/04 г. на Варненския окръжен съд, с което постановеното по същото дело Решение № 738 от 28.07.2005 г. е изменено в частта за разноските по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК отм., като на процесуалния представител на ответниците В. П. И. и Д. К. Ц., призовани чрез публикация в Държавен вестник /чл. 50 ГПК-отм./ е определено възнаграждение в размер на 657, 70 лв., която сума ответниците са били осъдени да заплатят по сметка на Варненския окръжен съд. В молбата за отмяна се поддържа, че при разглеждане на делото съдът не е могъл да вземе предвид писмени доказателства /удостоверение за семейно положение от 19.11.2013 г. и удостоверение за прекратен граждански брак от 01.03.2001 г./, от които се установява, че молителката е разведена през 2000 г. и не е сключвала последващи бракове, поради което незаконосъобразно е била конституирана като задължителен необходим другар на страната на ответника в качеството на негова съпруга и като такава - осъдена да заплати възнаграждение за процесуалния представител по чл. 50, ал. 2 ГПК отм., Поддържа, че доказателствата за действителното й семейно положение представляват „нови писмени доказателства от съществено значение за делото” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т....