№325

С., 26.09.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4090 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 163 от 11.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1056 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 575/31.05.2013 г. по гр. д. № 7617/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З. на недвижим имот – трафопост „Я.”, находящ се в [населено място], кв.Изток и представляващ съвкупност от обособена част от сграда с идентификатор 55871.514.2066.1 и застроена площ от 32 кв. м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.2066 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Съдът е постановил решението си върху следните факти: процесният трафопост е въведен в експлоатация през 1970 г. и обслужва 165 бр. потребители на територията на [община], като за него е съставен акт за държавна собственост през 1995 г. и акт...