Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

С

частна касационна жалба вх. Nо 3886/31.03.2014 год.

Ю. В. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. Л.- САК е поискала да се отмени

Определение Nо 575 от 12.03.2014 година по ч. гр. д. Nо 884/2014 год. на Софийския апелативен съд,

с което е отменено Определение от 08.01.2014 год. по гр. д. No 9610/2013 год. на Софийския градски съд за прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл. 104 т. 4 ГПК и е върнато на СГС по компетентност. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, иска се отмяната им като се поддържа, че спорът е трудов и родово компетентен като първа инстанция е районния съд.

С изложение към частната касационна жалба, искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и/или т. 3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите:

за правните критерии, определящи един договор за трудов – наименованието на договора или тълкуване на клаузите, както и за възможността работника или служителя, който е в трудово правоотношение, да сключва със същия работодател и граждански договор,

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР 86/ 27.02.1986 год. на ОСГК на ВС и в смисъл, обратен на Решение No 5752/24.03.2013 год. по адм. д. No 10109/2013 год. на ВАС.

С отговор ответника - Б. и. п. с. /БИС/ чрез адв. В.В.- САК подържа довод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Претендира направените за производството разноски.

Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира:

Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал. 1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима - арг. т. 9 б.“б“ на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

За да приеме, че спорът не е трудов, въззивният съд е съобразил, че искът на БИС е за вреди, причинени от ответницата в качеството и на ръководител проект BG161PО003-4.3.01-0003 „Усъвършенстване на системата за стандарти в България“, финансиран от фондовете на ЕС, поради неизпълнение на поети задължения по Договор 02/01.03.2010 година, а естеството на клаузите на посочения договор и правните последици на неизпълнението, обосновават извод за облигационни отношения, подчинени на ЗЗД.

Преценявайки наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за разглеждане на частната касационна жалба по същество,

Формулираните правни въпроси, макар и да имат характеристиката на обуславящи изхода на правния спор не са произнесени в противоречие на посочената задължителна съдебна практика – ТР 86/27.02. 86 год. на ОСГК на ВС, нито с Решение No 5752/24.03.2013 год. по адм. д. No 10109/2013 год. на ВАС, нито са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Поставеният въпрос относно критериите за определяне на един спор като трудов касае конкретно приложението на чл. 357 ал. 1 КТ, дефиниращ за трудов онзи спор между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнение на колективните трудови договори и за установяване на трудов стаж. П. Т. решение No 86/ на ОСГК на ВС не дава тълкува конкретния правен проблем и не визира критерии различни от тези на закона, а касае конкретни хипотези и аспекти на трудови правоотношения. Възлагането на конкретни задачи по изпълнение на проекти,

изцяло финансирани от различни фондове на ЕС

и касаещи интеграционния процес на съотносимост на българските институти с европейските аналогични институти/ в случая в областта на стандартизацията/, са дейности извън обхвата на регистрираната по закон производствена дейност на работодателя. Съдебната практика еднозначно определя поетите ангажименти по договорите по изпълнение на различните програми като ненаименовани облигационни договори, с елемент на договора за изработка, подчинени най общо от гл. т. на валидност и правни последици на ЗЗД, доколкото в самите общи документи няма уредени специфични правила.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като съдебната практика на ВАС не е от категорията на съдебните актове, чието „противоречиво разрешение“ на изведения правния въпрос може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.

За да се допусне касационно обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос, чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС този въпрос следва да касае приложението на нов закон, празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика.

Приложението на разпоредбата на чл. 357 ал. 1 КТ

не създава затруднения и не сочат на такава хипотеза.

По изложените съображения, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване по

частна касационна жалба вх. Nо 3886/31.03.2014 год.,

заявена от

Ю. В. С. от [населено място] чрез процесуалния и представител адв. Н. Л.- САК за отмяна на

Определение Nо 575 от 12.03.2014 година по ч. гр. д. Nо 884/2014 год. на Софийския апелативен съд,

с което е отменено Определение от 08.01.2014 год. по гр. д. No 9610/2013 год. на Софийския градски съд за прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл. 104 т. 4 ГПК и е върнато на СГС по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: