1ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50044

гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 1767 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

В. Д. Д. чрез адв. М. К. иска да бъде изменено определението от 22.03.2024 г., с което е върната касационната жалба. Твърди, че с него е приключило производството по делото. С отговора на касационната жалба били представени доказателства за направените разноски в размер на 600 лв.

Ответникът Т. Я. оспорва искането. Счита че не са извършвани никакви дейсвия и не се следвали разноски на страната. С определение от 06.12.2012 г. било указано на касатора да внесе депозит за особен представител на „Екоинд“ АД, което не било сторено. Още тогава следвало да се прекрати производството по делото. При условие, че съдът не възприеме това становище счита, че следва да се намали заплатеното адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение 50 311 от 06.12.2022 г. по настоящето дело е определено възнаграждение за особен представител, което да се внесе от ищеца Т. Я.. С определение 50 011 от 12.02.2024 г. е допуснато касационно обжалване частично на обжалваното решение на въззивния съд. С определение № 50 026 от 22.03.2024 г. е върната касационната жалба на Т. Я. и е прекратено производството по делото.

С отговора на касационната жалба В. Д. е поискал присъждане на разноски, както и е представил списък на разноските и доказателства за извършването им, договор за правна защита и съдействие, банков превод и извлечение от банкова сметка за превод на сумата от 600 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че искането е допустимо. Подадено е на 01.04.2024 г., в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок. Искането е относно допълване на определението, тъй като с него не са присъдени разноски за производството.

С оглед обстоятелството, че е прекратено производството по делото, на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се дължат разноски за производството. Обстоятелството, твърдяно от молителя, че е следвало по-рано да се заплатят разноски, не изменя извода за дължимост на разноски, тъй като същите са сторени преди възникване на основание за прекратяване на производството пред касационната инстанция, представени още с отговора на касационната жалба.

Видно е от представените доказателства – договор за правна защита и съдействие, сключен между В. Д. и адв. М. К., с който са уговорени 600 лв, заплащане на адвокатско възнаграждение, както и банково бордеро и извлечение от банкова сметка за превод на сумата от 600 лв.

С оглед обжалваемия материален интерес (40 000 лв), следва да се приеме, че стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерна. Поради това следва да се присъдят разноските така както са направени в размер на 600 лв.

По изложените съображения Върховния касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА определение № 50 026 от 22.03.2024 г. по т. д. 1767/22 г., ВКС, II ТО, на основание чл. 248 от ГПК.

ОСЪЖДА Т. Д. Я., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 600 лв, направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: