ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1736 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 756 / 2.02.2014 год. по гр. д.№ 1101 / 2013 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 330 / 18.10.2013 год. по т. д.№ 181 / 2013 год. на Районен съд – Петрич, С последното е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищеца спрямо ответника, по запис на заповед от 15.09.2009 год., с издател [фирма], падеж – 20.11.2012 год., за сума в размер на 11 685, 96 евро. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 535 т. 2 ТЗ,при преценка действителността на записа на заповед, с оглед съдържаща се в самия него кауза - облигационното основание на вземането, обезпечено чрез записа на заповед, при липса на спор относно тази обезпечителна функция.Така касаторът счита, че противно на чл. 535 т. 2 ТЗ вр. с ТР № 1 / 2005 год. по т. д.№ 1 / 2004 год. на ОСГК на ВКС - т. 2, записът на заповед е недействителен, като съдържащ условие за плащането.Паралелно касаторът сочи довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса.Твърди, че ищецът – кредитор и поемател по записа на заповед е следвало да установи каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект и връзката между двете, респ. вида и размера на задълженията на ответника по каузалното правоотношение, докато в негова тежест е единствено доказване релативните възражения, свързани с...