О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 946София, 16.04.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 280/2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Тиконукоти“ ООД, [населено място] против определение № 13 от 04.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3382/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-19 състав определение 15204 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 13968/2023 г., е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск, който ще бъде предявен от „БГ Фирма“ ЕООД, [населено място] срещу дружеството-частен касатор за установяване, че по силата на договор за цесия от 19.06.2023 г. ищецът е притежател на вземанията по изпълнителен лист № 310 от 16.12.2022г. по в. ч. т. д. № 20225001000742 на Пловдивски апелативен съд, чрез спиране предаването на сумата по изп. дело № 20229070400398 на ЧСИ И. К., с рег. № 907, до приключване на производството по бъдещия иск.

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, тъй като, от една страна, обезпеченият бъдещ иск е „нередовен“, доколкото има за предмет установяването на факт, а от друга страна – не е доказана вероятната му основателност поради това, че: ищецът обосновава притежаването на процесното вземане с „хипотетичен“ договор за цесия, който не е представен в оригинал; не е потвърден писмено от цедента и не е установено надлежно съобщаване на цесията на длъжниците по нея. Освен това, релевира оплакване и по отношение размера на определената от въззивния съд гаранция – 10 000 лв., за който твърди, че е пренебрежимо малък и не би могъл да обезпечи предвидимите вреди от забавеното предаване на сумата в рамките на изпълнителното производство.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси: „1. При молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касаещ спор за титуляр на право на вземане въз основа на хипотетичен договор за цесия, при преценка за вероятна основателност на иска следва ли да се обсъждат въпроси за валидността на извършената цесия през призмата на чл. 99 ЗЗД, а именно: От значение ли е при обсъждане на вероятната основателност на иска соченото от молителя в молбата за обезпечение на иска изрично оспорване на „извършването“ на цесията от лицето, което се твърди да е „цедент“; От значение ли е за валидността на цесията доказване на съобщаване на цесията от предишния кредитор на длъжниците, което е предпоставка да бъде зачетено действието й от третите по хипотетичния договор лица, включително ЧСИ; 2. При молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касаещ спор за титуляр на право на вземане въз основа на договор за цесия, как следва да бъде определен размерът на дължимата от молителя гаранция по чл. 391, а. 3 ГПК – съобразявайки цената на договора за цесия, посочена в него или по размера на „прехвърленото“ с договора за цесия вземане; 3. Какви са предпоставките за служебно определяне на гаранция в обезпечителното производство; Въз основа на какви факти и обстоятелства се определя размерът на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия иск се окаже неоснователно“

Като практика, подкрепяща заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, частният касатор посочва: Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС; определение № 187 от 10.05.2022 г. по ч. т. д. № 62/2022 г. на ВКС, І т. о.; определение № 435 от 21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1319/2008 г. на ІІ г. о.; определение № 180 от 02.04.2009г. по ч. гр. д. № 111/2009 г. на ІV г. о.; решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010г. на ВКС, ІV г. о., определение № 446 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1832/2015 г. на ВКС, І т. о.; определение № 223 от 18.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4478/2017 г. на ІІ г. о.

Освен това, бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответникът по частната касационна жалба – „БГ Фирма“ ЕООД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 09.02.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото от „БГ Фирма“ ЕООД, [населено място] обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от него срещу „Тиконукоти“ ООД, [населено място], въззивният съд е приел, че в случая са осъществени всички предвидени в закона предпоставки – допустимост и вероятна основателност на бъдещите искове, както и интерес от допускане на обезпечението. На първо място, не е споделил извода на първостепенния съд, че искът е за установяване на факт. Счел е, че с него се цели установяване на едно право на ищеца – принадлежността на претендираното вземане, поради което искът е допустим. Освен това е преценил, че изложените в исковата молба обстоятелства са достатъчни, за да бъде индивидуализирана претенцията. Изводът за вероятна основателност на бъдещия иск въззивният съд е мотивирал с представените с молбата доказателства, от които, според него, се установява вероятно съществуване на твърдените облигационни отношения между страните и на вземане в полза на ищеца. Определил е като ирелевантно за титулярството на вземанията в отношенията между цедент и цесионер обстоятелството дали цесията е потвърдена писмено от цедента и дали е съобщена от него на длъжниците. Независимо обаче от преценката, че представените доказателства са достатъчни за обосноваване на вероятна основателност на иска, предвид оспорването на автентичността на процесния договор за цесия, решаващият състав е счел, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК – след представяне на гаранция в размер на 10 000 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на въпросите по т. 1 този извод произтича от обстоятелството, че същите изобщо не биха могли да бъдат обсъждани в производството по допускане на обезпечение, тъй като конкретната преценка на представените с молбата по чл. 390 ГПК доказателства (за тяхната допустимост и относимост) се извършва по-късно – при разглеждането на спора по същество. Извършването на такава преценка в обезпечителното производство би довело до предрешаване на делото, което е недопустимо. За допускането на обезпечение е достатъчно да бъде направен извод за вероятна основателност на претенциите, който не е предпоставен от задълбочен анализ на доказателствата. Нещо повече, разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда възможност за допускане на обезпечение и без да са представени убедителни писмени доказателства, ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, каквато в случая е определена от Софийски апелативен съд.

За всички останали въпроси отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК следва от факта, че същите не са били предмет на обсъждане в мотивите на въззивното определение. Въззивният съд е определил размера на гаранцията, без да е изложил конкретни съображения, във връзка с което частният касатор е релевирал изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение. Доколкото обаче не е поставил правен въпрос в тази насока, същото не може да бъде съобразено при преценката по чл. 288 ГПК.

Предвид констатацията, че по отношение на поставените въпроси не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъдат преценявани предпоставките на конкретно поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, предвид бланкетното му заявяване, същото не подлежи на обсъждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 13 от 04.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3382/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: