О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 947София, 16.04.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 279/2024

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Канарини“ ЕООД, [населено място] против определение № 408 от 22.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 681/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2420 от 21.09.2023 г. за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба вх. № 23612 от 24.07.2023 г. против решение № 292 от 30.06.2023 г. по т. д. № 702/2022 г. на Пловдивски окръжен съд.

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че е надлежно уведомен за дадените му от първоинстанционния съд указания за внасяне на държавна такса за подадената от него въззивна жалба. Твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 38 ГПК, тъй като съдът не е извършил проверка „на кой адрес се изпращат съобщенията“ до дружеството, както и поради това, че съобщението с указанията не му е било връчено лично на него, в качеството на законен представител на същото.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Връчването на съобщения редовно ли е, след като изявлението му не е достигнало до адресата – дружеството-жалбоподател; 2. Неправилното приложение на процесуалноправната норма на чл. 38 ГПК води ли до ограничаване правото на защита на жалбоподателя“.

В подкрепа на това основание не е посочена практика на ВКС.

Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3...