№372

София, 20 октомври 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно

заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. К.

ЧЛЕНОВЕ: К. М.

Ц. П.

при

участието на секретаря И. И

и в

присъствието на прокурора Р. К

изслуша

докладваното от председателя (съдията) Е. К.

дело

№ 389/2008 година

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. С. В. срещу въззивно решение №108 от 09.06.2008г. по внохд № 113/2008г. по описа на Апелативен съд гр. В. Търново.

В жалбата се поддържа, че при определяне на наказанието е допусната явна несправедливост. Прави се искане наказанието пробация да бъде намалено, а наказанието глоба-да бъде изцяло отменено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 40 от 07.04.2008г. по нохд № 42/2008г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия А. С. В. за ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2007г. на територията на област Русе, на главен път 1-5 в района на км 30 в посока Русе-Бяла, дал дар-пари в размер на 100 лева/1 бр. банкнота с номинал 100 лева/ на длъжностни лица-полицай първа степен Т. Г. Д. на длъжност младши автоконтрольор втора степен в „Пътен контрол”,и на полицай втора степен П. И. П. на длъжност полицай в „Охрана на обществения ред”,и двамата при РПУ Две могили, за да не извършат действие по служба-да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП-неспиране на посоченото място от контролен орган при подаден своевременен и ясен сигнал със стоп-палка по образец и електрическо фенерче и нарушение на забраната за изпреварване на МПС,въведена с пътен знак В-24 и пътна маркировка М-1, поради което и на основание чл. 304, ал. 1 пр. 3 НК и чл. 55, ал. 1 т. 2 б”б” НК му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ,при следните задължителни пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящия адрес - за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител-за срок от ДВЕ ГОДИНИ 3, Безвъзмезден труд в полза на обществото-за срок от 200 ЧАСА за ДВЕ поредни години/по 100 часа годишно/,както и ГЛОБА в размер на 2500 лева.

С горното решение Апелативен съд - В. Търново е ПОТВЪРДИЛ присъдата.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Същата се основава на допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК.

Поддържа се, че наказанието не е съобразено с изискванията на чл. 36 НК,както и с принципа за съответствие на наказанието с тежестта на престъплението. Освен това, се сочи, че и двете инстанции неправилно са приложили разпоредбата на чл. 55 НК,без да отговорят на въпроса, дали и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е правилна.

Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма, при която процедура, като последица от предварителното изслушване на подсъдимия по чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, ал. 2 НПК,при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 55 НК. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в тези случаи, съдът прилага посочената разпоредба, без да обсъжда наличието или не на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Следователно, съдът определя наказанието под законовия минимум или го заменява с друго по-леко по вид наказание по силата на закона. Затова за съдът не съществува задължението да преценява всички онези обстоятелства визирани в чл. 55, ал. 1 НК от значение за индивидуализиране на наказанието, които се вземат предвид при разглеждане на делото по общия ред.

В този смисъл възражението за липса на мотиви досежно приложението на чл. 55 НК е лишено от правно основание.

Неоснователно е възражението за нарушение допуснато при определяне размера на наказанието пробация и глоба.

Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. В чл. 42а, ал. 3 НК максималният срок на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и безвъзмезден труд в полза на обществото е до три години.

Видно е от санкционната част на присъдата, потвърдена от въззивния съд, че наложените на осъдения пробационни мерки са за срок от две години, което означава, че при индивидуализиране на същите по вид и по време, съдилищата са отчели степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. В същото време, правилно е преценено противоправното поведение на осъдения предхождащо деянието по чл. 304 НК-неспирането на подаден полицейски сигнал и последващите го упорити опити да избегне проверката от полицейските служители, мотивът за подкупа-желание за избягване на административно-наказателна отговорност за извършените от него нарушения по ЗДвП.

Оценена е и високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 304 НК,с което се увреждат обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи, подронва техния авторитет и доверието на гражданите в управлението./ППВС №8 от 30.11.1981г. по н. д. №10/81г./.

При така изложените обстоятелства, наказанието пробация с посочените пробационни мерки по вид и продължителност се явява съответно на тежестта на деянието, с което е спазен принципа визиран в чл. 35, ал. 3 НК, постигната е максимална справедливост и са изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК.

Наказанието не е явно несправедливо и в частта за наложената глоба.

Правната норма на чл. 304, ал. 1 НК предвижда освен наказание лишаване от свобода, и наказание глоба в размер до 5000 лева.

Наложената в размер на 2500 лева глоба също е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието. Определена е в средния предвиден в закона размер, като е индивидуализирана съобразно имотното състояние на осъдения, положителната характеристика и семейното му положение. В чл. 304, ал. 1 НК наказанието глоба няма фиксиран най-нисък предел, което изключва определянето й при условията на чл. 55, ал. 2 и ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 НК. В този смисъл, искането за отменяване на глобата е неоснователно.

По изложените съображения потвърждавайки присъдата, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5 т. 1 вр. с ал. 1 т. 3 НПК.

Решението като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 09.06.2008г. по внохд № 113/2008г. по описа на Апелативен съд-В. Т,с което е потвърдена присъда № 40 от 07.04.2008г. на Русенския окръжен съд по нохд № 42/2008г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: