О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1278

ГР. С., 15.11.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №710/12 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр. д. №457/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] и управителката му Денка П. по чл. 49 и 45 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 139 080 лв. Сумата се претендира като обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от разпореждането на ответниците с движими вещи – палта, собственост на трето за спора лице – длъжник на ищеца, запорирани и предадени им за пазене въз основа на издадена в полза на ищеца обезпечителна заповед на бъдещ и впоследствие уважен иск.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.

Намира, че въпросът: допустимо ли е под каквато и да е форма – с иск или възражение, да се предявяват пред съд чужди права от свое име, когато това не е предвидено в закона, е решен от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС по търг..д.№331/10 г. на първо т. о., по реда на ГПК и определение по...