В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 33 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. А. В. със съдебен адрес: [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат Д. против въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в. гр. д. № 1357/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е:

- отменено разпореждане № 16705 от 28.07.2009г. по гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта, с която Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. разноски за водене на делото в размер над 3 371лв. до 4 170.38лв.,

- оставена е без разглеждане жалбата на Б. А. В. срещу същото разпореждане № 16705 в частта, в която е

признато решение

№ НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела, необхванати от обичайното право, с което Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. сумата от 15 000 британски лири, представляваща съдебни разходи и е прекратил производството по жалбата й в тази част като недопустимо и е

- потвърдено друго разпореждане от 28.10.09г. по същото гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта, с която е

допуснато изпълнение

на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела, необхванати от обичайното право.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по следните поставени четири въпроса:

1. подлежи на самостоятелно обжалване разпореждането на съда, с което той, по реда на чл. 622 от ГПК, положително се е произнесъл по направено искане за признаване на съдебно решение постановено в друга държава, членка на ЕС.

2. длъжен ли е съдът, постановил разпореждане по реда на чл. 623 от ГПК/за допускане на изпълнението на съдебно решение постановено в друга държава, членка на ЕС/да съобщи на страните за това и ако това не е направено – налице ли е съществено процесуално нарушение, подлежащо на отстраняване от страна на въззивния съд. Какъв е надлежния ред за връчване на съобщение/с оглед спецификата на производството/ и какъв е минимума на изискуемото се съдържание на такова съобщение,

3. какъв е срокът за обжалване на постановено разпореждане по чл. 622 от ГПК и съответно по чл. 623 от ГПК – като се има пред вид, че в цитираните норми това изрично не е посочено, а нормата на чл. 43 § 5 от Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г.,предвиждаща двумесечен срок за подаване на жалба срещу декларация за изпълняемост.Поставя се и въпроса за последиците – в случай, че съдът определи по-кратък от посочения в Регламента срок,

4. следва ли съдът следва да спре производството по делото, на основание чл. 37 от Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г.,когато страната твърди, че е подала жалба срещу решението чието признаване и изпълнение понастоящем се иска/ от 16.10.08г./

В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват, като всяка отстоява позицията си.Искането на касаторката е за отмяна и евентуално -за обезсилване на решението, в частта, с която е оставена е без разглеждане жалбата й срещу разпореждането за признаване на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. и е прекратено производството.Като твърди, че разпореждането от 28.10.09г. за допускане на изпълнение на чуждест-ранния съдебен акт – не й е надлежно съобщено и че съдът се е произнесъл по него – без да е бил надлежно сезиран /въззивната жалба е подадена в съда след, а не преди постановяване на въззивния си /- желае в тази част акта да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане.Относно присъдените разноски – счита постановения акт за неправилен. Становището й е, че такива не се дължат поради липса на определяем материален интерес. Отделно - прави възражение за прекомерност.От своя страна претендира направените разноски в настоящето производство.

Становището на противната страна е за неоснователност на подадената жалба.Желае обжалвания акт да бъде потвърден.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

П. Г.А.М.К. е

сезирал СГС с две искания

.

Първото

е с правно основание

чл. 622 от ГПК и е

за признаване по съдебен

ред на чуждестранно съдебно решение /решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела, необхванати от обичайното право/. По него СГС се е произнесъл с

разпореждане № 16705 от 28.07.2009г.

по гр. д.№ Е 1256 като го е уважил и

е признал решението.

По делото няма данни това разпореждане да е съобщено на ответната страна, но с нарочна молба/вх.№14245 от 25.02.10г за удължаване срока за обжалване/- тя е заявила, че е била уведомена за него на 19.02.2010г. В. жалба с вх.№ 14246 срещу разпореждане № 16705 от 28.07.2009г. е подадена на 25.02.10г.

Второто искане

е с правно основание

чл. 623

от ГПК

и е

за

допускане на изпълнение

на същото чуждестранно съдебно решение.По него СГС се е произнесъл с

разпореждане от 28.10.09г.

по гр. д.№ Е 1256, постановено по реда на чл. 250 от ГПК.То също е уважено, като е

допуснато изпълнението

на чуждестранно съдебно решение.По делото няма данни това разпореждане да е съобщавано на ответната страна.Срещу него тя е подала въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г.В. жалба е подадена месец и половина

след

5.05.2011г.,когато въззивната инстанция е постановила акта си.

В. съд, независимо, че е бил сезиран от молителя с жалба, касаеща само едно от исканията, се е произнесъл и по двете.Относно това с правно основание чл. 622 от ГПК е приел, че тъй като ГПК и Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г. не предвиждат изрично възможност за обжалване, разпореждането от 28.07.09г. е неподлежащ на обжалване съдебен акт, а образуваното въззивно производство - недопусимо.За постановеното с правно основание чл. 623 от ГПК разпореждане от 28.10.09г. е приел, че е допустимо, валидно и постановено в съответствие с изискванията на чл. 34 и чл. 35 от посочения Регламент №44.

По първия от въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Производствата по чл. 622 от ГПК по признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и по чл. 623 от ГПК за допускане на изпълнението на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение - са две отделни, самостоятелни производства, които се различават по обхвата и интензитета на проявление, по правните си последици и по приложимите процесуални правила, уредени в приложи-мото право на ЕС - Регламент №44/2001г. на Съвета. Страната, която има правен интерес може самостоятелно да предяви всяко едно от тези искания, като следва да се има пред вид, че за да се прояви изпълнителната сила на едно постановено в друга държава членка

осъдително

съдебно решение, освен че то трябва да бъде признато, следва и да се допусне неговото изпълнение.

Признаването и изпълнението на чуждестранните съдебни решения за страните, членки на ЕС става по реда на Регламент №44/2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, наричан по-долу за краткост Регламента.

Относно признаването на чуждестранните съдебни решения приложимите норми в Регламента са от чл. 33 до чл. 37. Да се признае едно чуждестранно съдебно решение в друга държава членка означава да се зачете неговата сила на присъдено нещо. Признава се силата на присъдено нещо и за трите вида решения-установително, осъдително и конститутивно. Установеният принцип е за автоматично признаване, който произтича от принципа за взаимно доверие между правораздавателните органи на държавите членки. За да се признае едно съдебно решение е достатъчно да се представи негово копие, отговарящо на необходимите условия за установяване на автентичността му и сертификат, съставен по образец, установен в приложение V към чл. 54 от Регламента, издаден от съда или от компетентен орган на държавата членка, постановила съдебния акт/удостоверение за влизане в сила на решението не се изисква, защото подобно условие в Регламента не е предвидено/-вж. в този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 33 от 17.02.12г. по гр. д.№ 601/11г. на ІІІ г. о. на ВКС/. В чл. 36 от Регламента изрично е установена забрана за преразглеждане по същество на чуждестранното съдебно решение.Изчерпателно са изброени/в чл. 34 и чл. 35/ петте възможни основания при наличие на едно, от които съдебно решение не се признава – 1.ако противоречи на публичната политика в държавата-членка, в която се иска признаване, 2.ако е постановено в нарушение на правилата за призоваване и уведомяване на ответната страна, 3.ако противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държава членка, в която се иска признаване, 4.ако противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни и ако е а членка, в която се иска признаване и 5. ако съдът, постановил акта не е спазил императивните правила за подсъдността в случаите, касаещи застрахователни и потребителски договори и на изключителната подсъдност по чл. 22 от Регламента.

След съдебното признаване –всички /не само органа, пред който се представено разпореждането за признаване/са длъжни да се съобразят с него и да приемат установеното с чуждестранното решение материално право или настъпилата правна промяна.Затова съгласно чл. 622 ал. 3 от ГПК – разпореждането, с което се признава чуждестранното съдебно решение има значението на решение, постановено в исков процес.

Законодателно придаденото значение на решение, описаните по-горе характеристики на акта по чл. 622 от ГПК за признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и неговите последици, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че същото подлежи на самостоятелно обжалване, независимо, че това не е изрично предвидено. Касае се до особено исково производство, в което съдът е натоварен със сериозна с оглед на последиците си преценка /каквато е преценката на обстоятелствата по чл. 34 и чл. 35 от Регламента/ и тя не може да бъде оставена без последващ контрол./Още повече, че в чл. 623 ал. 6 от ГПК подобен контрол е изрично предвиден за сходното по последици разпореждане за допускане на изпълнението, за което законодателят също е посочил, че има значението на решение, постановено в исков процес/.

По втория и третия от въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по чл. 623 от ГПК е за допускане на изпълнението в България на съдебно решение, постановено от съд на друга държава членка на ЕС.Неговата уредба е създадена в изпълнение на чл. 40 от Регламента, съгласно който процедурата по подаване на молбата се урежда от националното законодателство.В приложимото право на Регламента/от чл. 38 до чл. 56/ то е с наименование„производство по издавена на декларация за изпълняемост”,защото въз основа на него осъдителното чуждестранно съдебно решение придобива изпълняемост и става възможно предприемането на принудителни действия върху имуществото на длъжника на територията на България.Тези сериозни за страната последици налагат - съгласно чл. 42 от Регламента- „декларацията за изпълняемост да се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение”,ако то все още не й е било връчено. Следователно-съдът, постановил разпореждането по реда на чл. 623 от ГПК/за допускане на изпълнението на съдебно решение постановено в друга държава, членка на ЕС/е длъжен не само да го съобщи, но и да го връчи на страната, срещу която се иска изпълнение. Ако по делото няма данни това да е направено – е налице съществено процесуално нарушение, което въззивният съд е длъжен да отстрани. На страната следва да бъде осигурена възможност да реализира правото си на жалба/като част от правото й на защита/.Затова законодателят изрично е изключил възможността да допускане на предварително изпълнение на разпореждането и не е предвидил срок за неговото обжалване. Съгласно чл. 623 ал. 3 от ГПК-с разпореждането, с което уважава молбата съдът– съобразно конкретиката на случая-определя „приложимия срок за обжалване по чл. 43 ал. 5 от Регламента”.Цитираната норма предвижда едномесечен срок за обжалване в общия случай, но когато „страната, срещу която се иска изпълнение има местоживеене в държава-членка, различна от тази, в която е издадена декларация за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и тече от дата на връчването”.Следователно – чл. 623 ал. 3 от ГПК предвижда за обжалване на разпореждане за допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, членка на ЕС различен от установения в ГПК срок за въззивно обжалване.Касае се до по-дълъг, специален срок, който е установен в защита интересите на страната, която има местожителство в друга държава членка/различна от тази в която се иска да се допусне изпълнението/.

На четвъртия от въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, според настоящият съдебен състав следва да се отговори, че съдът, пред който е направено искането преценя дали да спре производството по делото, на основание чл. 37 от Регламента /ако е първа инстанция/, съответно на основание чл. 46 от Регламента/ако е въззивна/, когато страната твърди, че е подала жалба срещу решението чието признаване и изпълнение се иска.Следва да се има пред вид, че съгласно чл. 46 ал. 2 от Регламента - ако съдебното решение, чието признаване или допускане се иска е постановено в И. или О. кралство/какъвто е настоящия случай/- „всяка форма на обжалване, предвидена в държава-членка по произход, се счита за обикновена жалба”.

Имайки пред вид така дадения отговор на първия от поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в частта, в която оставена е без разглеждане жалбата на Б. А. В. срещу разпореждане № 16705 за признаване на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У. и за прекратяване производството по жалбата е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане и произнасяне по същество в тази част.

Имайки пред вид дадения отговор на втория и третия от поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в частта, в която е потвърдено разпореждането от 28.10.09г. по същото гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС като е допуснато изпълнение на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У. е недопустимо, като постановено преди да е подадена въззивна жалба, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато. Независимо, че по делото няма данни това разпореждане да е било съобщавано на ответната страна, в случая процедурата по връчването му не следва да се изпълнява, защото видно от подадената въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г.- страната е уведомена за него и е запозната със съдържанието му. Съдът следва да разгледа и да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи, включително и по направеното искане за спиране, с оглед твърдението, че актът, чието изпълнение се иска да бъде допуснато, е обжалван.

При новото разглеждане на делото – въззивният съд следва да провери с оглед нормата на чл. 34 от Регламента - дали не е налице идентичност между настоящето дело и служебно известното на настоящия състав гр. д.№ Е 156/2010г. на СГС,ГО,І-10 състав/ въззивното дело е 651/2010г. на САС,което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 139 от 7.02.12г. по гр. д.№ 1461/11г. на ВКС/,с което вече е признато и е допуснато изпълнение на удостоверение за окончателни разходи от 20.11.09г. на Върховен съд на Англия и У., касаещо разноските сторени до 5.11.07г.,както и тези между 13.02.08г. и 7.03.08г., които съдът с процесното решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У. е постановил да бъдат изчислени от длъжностното лице по съдебните такси.

В. решение в частта му за разноските също следва да бъде отменено, като въпросът за тях следва да се реши в зависимост от изхода на спора.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в. гр. д. № 1357/2010г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, в която оставена е без разглеждане въззивната жалба на Б. А. В. срещу разпореждане № 16705 с което е признато решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У.,прекратено е производството по жалбата и са присъдени в полза на П. Г.А.М.К. разноски като неправилно и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по същество в тази част.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в. гр. д. № 1357/2010г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, в която е потвърдено разпореждането от 28.10.09г. по гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС като е допуснато изпълнение на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У. като недопустимо и ВРЪЩА делото за произнасяне по доводите, изложени във въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г. на Б. А. В. с адрес за призоваване:гр.С. 1000 ел.”А.” №40 ет. 2 адвокат Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.