О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 919

гр. София, 12.04.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Иво Димитров ч. т. д. № 53/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място] /наричан за краткост по-долу „ФГВБ“/, чрез адвокат Д. Л., срещу определение № 664 от 18.10.2022 г. по в. т.д. № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искане на ФГВБ за изменение на решение № 489/11.07.2022 г. по в. т.д. № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за постановяване на определение, с което да се присъдят на ФГВБ направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 6061,59 лв. Излагат се съображения, че според правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, приложимо и във въззивното производство ФГВБ, като ответник по въззивната жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ има право на разноски за защита срещу така подадената жалба от противната страна, съразмерно на материалния интерес по нея, без да е необходимо изрично в искането за присъждане на разноски, както и в документите, представени в подкрепа на същото искане, разноските за защита срещу въззивната жалба и за защита по собствената на страната, насрещната въззивна жалба да са изрично разграничени. Привеждат се аргументи в защита на тезата, че съобразно изхода на...