№ 924

[населено място], 12.04.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М. А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1383 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. К. ООД, С. Г. М. и Ивайло Н. М. срещу решение № 225 от 04.04.2023г. по в. т.д. № 727/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 09.06.2022г. по т. д. № 97/2021г. на Окръжен съд – Монтана за признаване за установено, че касаторите дължат солидарно на „С.Г.Груп“ ЕАД сумата от 69 993. 07 лева главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL26677 от 03.06.2010г. с пет последващи анекса, със законната лихва за забава от 05.03.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и 2 052. 12 лева изтекла лихва за времето от 21.06.2019г. до 03.03.2021г. За сумите е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 476/2021г. по описа на Районен съд – Лом.

Оплакванията на касаторите са основно за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. За ищеца „С.Г.Груп“ ЕАД не съществува правото на иск поради това, че договорът за цесия, от който черпи правата си, не е произвел действие или поне по делото няма такива доказателства. В представения договор за цесия от 30.06.2021г., т. 1.26, е описано значението на термина „протокол за приключване“, от което е видно, че подписването на този документ е предпоставка за влизане в действие на договора за цесия. Договорът, от който ищецът черпи правата си, е сключен под условие и по делото няма данни дали условието за влизане в действие на договора е изпълнено. За допустимостта на исковата молба съдът следи служебно. Неправилно въззивният съд е приел, че възражението за недопустимост, направено в хода на устните състезания, е преклудирано. Същевременно договорът за цесия няма предмет. Не е представено Приложение № 1 към договора, а има нечетлив списък, който може да бъде разчетен само със специални технически средства.

Във връзка с твърдяната недопустимост на решението от касаторите са формулирани следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в това число със задължителната такава:

1. Следва ли да се уважи възражение за недопустимост на процеса, направено с касационната жалба или в устните състезания пред въззивната инстанция?

2. Може ли договор за цесия, сключен под условие, да бъде основание за предявяване на иск, без по делото да са представени доказателства, че условието е изпълнено и договорът е произвел действие?

3. Допустимо ли е предявяване на иск от лице, което не е страна по материалното правоотношение и не е доказало активната си легитимация като ищец?

4. Допустимо ли е разглеждане на искова претенция, без ищецът да е доказал материалното си право на иск?

5. Следва ли съдът да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните и в случай, че констатира липса на такава на по-късен етап от развитието на делото, следва ли да прекрати производството и да обезсили постановеното решение?

6. Обвързано ли е със срок възражението за недопустимост на постановеното решение, което е в резултат на недопустим исков процес без да е налице материалноправна легитимация на ищеца, както и от ищец, който не е носител на материалното право и няма интерес от предявяването на иска?

7. Допустимо ли е ищец, който не е носител на материалното право на иск, да бъде признат за титуляр на предявеното вземане, макар да не е такъв, само защото възражението за липса на процесуална легитимация не е направено при първоинстанционното разглеждане на делото?

8. Могат ли да бъдат присъдени материални права на лице, което е предявило чужд иск, без да има правомощията за това, само защото ответната страна не е възразила своевременно?

9. Наличието на отлагателно условие в договора за цесия, за което няма определен срок, води ли до нищожност на договора?

10. Наличие на договор между страните, който не е произвел правно действие поради наличието на предвидена специална разпоредба за влизането му в сила, може ли да е процесуална предпоставка за приобретателя по договора за предявяване на иск, за права от който ще може да се ползва след влизане в сила на сключения договор?

Във връзка с въпросите касаторите се позовават на тълкувателно решение № 1/22г., № 1/13, № 1/20г. и № 1/17 на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 32 от 09.09.2010г. по т. д. № 438/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 174 от 25.01.2018г. по т. д. № 1504/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50061 от 11.05.2023г. по гр. д. № 1543/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 50032 от 09.05.2023г. по т. д. № 741/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 135 от 20.12.2010 по т. д. № 13/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.

От насрещната страна по жалбата „С.Г.Груп“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Подробно се обосновава допустимост на въззивното решение. Длъжникът има право да възрази срещу договора за цесия, само ако е платил на стария кредитор.Той няма право да възразява относно действителността на такъв договор, доколкото не е страна по него.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването

Ч.гр. д. № 476/2021г. по описа на Районен съд – Лом (заповедно производство) е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „Ю. Б. АД от 05.03.2021г. Посоченият в заявлението документ, от който са произтичали вземанията, е бил извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL26677 от 03.06.2010г., по който касаторите са били съдлъжници. На 08.03.2021г. по делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и след постъпили възражения по чл. 414 от ГПК с разпореждане от 15.07.2021г. на заповедния съд на заявителя е било указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е било получено от банката на 06.08.2021г. В указания срок е постъпила молба от „С.Г.Груп“ ЕАД с приложен препис от искова молба за установяване предявени от това дружество срещу касаторите установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С молбата е бил представен договор за цесия от 30.06.2021г., съгласно който банката е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ЕАД свои вземания по договори за кредит, описани в Приложение № 1, между които и по процесния договор. Съгласно договора за цесия „Ю. Б. АД е упълномощавала „С.Г.Груп“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията (клаузите на т. 3.5 и т. 4). Също съгласно договора страните е трябвало да подпишат „протокол за приключване“, за да заявят и потвърдят, че купувачът „С.Г.Груп“ ЕАД е получил одобрение за сделката от компетентните органи и е платил покупната цена, както и да декларират и потвърдят, че правния ефект на прехвърлянето (цедирането) е настъпил (клаузите на т. 1.26, т. 2.1, т.3.2, т.3.3, т.3.4 от договора). Протоколът за приключване е трябвало да бъде подписан на датата на влизане в сила на договора.

С исковата молба са били представени още уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания чрез ищцовото дружество, като пълномощник. По делото не е било спорно, че „С.Г.Груп“ ЕАД е било взискател и по образувано изпълнително производство въз основа на издадения от Районен съд - Монтана в заповедното производство изпълнителен лист.

В производството по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е приел съществуването и надлежното упражняване на правото на иск от страна на „С.Г.Груп“ ЕАД. Допустимостта на воденото исково производство не е била оспорвана от касаторите - ответници. Възразено е било единствено за нередовност на исковата молба (поради това, че не е била посочена датата, на която са спрели плащанията по кредита). Не е било оспорено и действието на договора за цесия

Същите обстоятелства са били възприети и от въззивния съд. Във връзка с направеното в хода на въззивното производство от името на касаторите възражение за липса на представен протокол за приключване, предвиден в договора за цесия, който е предпоставка за влизане в действие на цесията, съответно липсата на Приложение № 1, въззивният съд е приел, че тези възражения са преклудирани. Те не са били направени с отговора на исковата молба.

При тези установени обстоятелства не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По-конкретно липсва вероятност въззивното решение, в частта на уважените искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на „С.Г.Груп“ ЕАД, да е недопустимо поради това, че договорът за цесия не е проявил действието си (не е бил представен предвиденият в този договор протокол за приключване, съответно Приложение № 1 към договора).

Съгласно т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповед за изпълнение; легитимиран да предяви искът е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при което предвидената в тълкувателното решение възможност за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК от цесионер е в отклонение от общото правило на чл. 226 от ГПК относно прехвърлянето на спорното право в хода на делото. В този смисъл за процесуалната легитимация на предявилия иска ищец е достатъчно твърдението за настъпило частно правоприемство. Установяването на надлежното прехвърляне на вземането след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и уведомяването на длъжника за цесията са обстоятелства по същество на спора.

Дори да се приеме, че частното правоприемство трябва да бъде установено и то обуславя съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на цесионера, настъпило такова правоприемство в случая се установява с представянето на договора за цесия от 30.06.2021г. Безспорно за прехвърлянето касаторите – длъжници са били уведомени. Протоколът, на който се позовават касаторите, е изцяло с декларативно действие – за потвърждаване влизането в сила на договора за цесия, но видно от съдържанието на самия договор, не обуславя неговото действие.

Същевременно при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК с оглед особеното качество на кредитора – банка, цесионерът е легитимиран да предяви иск по чл. 422 от ГПК, дори да няма това особено качество (решение № 665 от 04.11.2019г. по ч. т.д. № 2390/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 102 от 24.02.2020г. по ч. т.д. № 2643/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 501 от 16.12.2020г. по ч. т.д. № 2275/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).

Поставените от касаторите първи, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми и десети от въпросите са изцяло свързани с твърдяната недопустимост на въззивното решение, но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е необходимо. Отговорите на първи и пети от въпросите, които са общи и принципни, се съдържат в разпоредбите на ГПК. Първоинстанционният съд дължи служебна проверка за допустимостта на производството (чл. 130 от ГПК). Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси относно правилността на решението той е ограничен от посоченото в жалбата (чл. 269 от ГПК). От тези разпоредби следва, че възражение за недопустимост на производството поради липса или ненадлежно упражнено право на иск може да бъде правено както в хода на първоинстанционното, така и в хода на въззивното производството, но не такива са обстоятелствата в случая. Същевременно трети, четвърти, шести, седми и десети от въпросите съдържат смесване на материалноправната и процесуалноправната легитимация на ищеца. Процесуалноправната легитимация е основана на твърдението за принадлежност на материалното право. Осмият от въпросите е свързан с процесуалната субституция, каквато не е хипотезата по делото.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по останалата част от поставените въпроси (втори и девети), свързани с правилността на обжалваното решение. Въпросите са общи и хипотетични и не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд.

По тези изложени съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

От „С.Г.Груп“ ЕАД е поискано присъждане на разноски. Такива в касационното производство не се установяват и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 04.04.2023г. по в. т.д. № 727/2022г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.