О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50926

София, 20.12.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 1959 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от П. Ц. П., чрез адвокат П. Ч., срещу въззивното решение на Окръжен съд В. Т №63/18.02.2022г. по в. г.д.№574/2021г. в частите, с които е отменено решение №49/20.04.2021г. по г. д.№636/2020г. на Районен съд – Свищов и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от П. Ц. П. срещу „АСЕНОВ“ ЕООД искове за заплащане на сумите, както следва: 3314 лв., представляваща сбор от трудови възнаграждения в размер на 1475лв. за периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017 г. и в размер на 1839лв. за месеците февруари, юни и октомври 2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 423, 23 лв., представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва /мораторна лихва/ върху присъдените суми /главни вземания/ за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 24.06.2019 г. до 01.07.2020 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.

Насрещната страна „АСЕНОВ“ ЕООД с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат М. М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси са неясни и по естеството си представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 от ГПК. В условие на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Свищов е отхвърлил предявените от П. Ц. П. срещу „АСЕНОВ“ ЕООД искове за заплащане на сумите, както следва: 3314 лв., представляваща сбор от трудови възнаграждения в размер на 1475лв. за периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017 г. и в размер на 1839лв. за месеците февруари, юни и октомври 2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 423, 23 лв., представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва /мораторна лихва/ върху присъдените суми /главни вземания/ за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 24.06.2019 г. до 01.07.2020 г.

Решение № 63/18.02.2022г. по в. г.д.№574/2021г. на Великотърновски окръжен съд в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че спорът по делото, очертан от обхвата на оплакванията в жалбите/ чл. 269 ГПК/ е по фактите и се свежда до въпроса: платени ли са трудовите възнаграждения на ищеца, уговорени в трудовия договор, с оглед представените по делото частни документи – именувани „фиш за заплати“, подписани от ищеца и представляват ли последните годно доказателство за плащане. За да отговори на този въпрос съдът е приел, че частните документи – „фиш за заплати“ показват начислените за получаване от ищеца трудови възнаграждения според броя отработени дни, след приспадане на осигурителни, здравни и данъчни плащания към НАП и НЗОК и обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. Същите са издадени за целия процесен период от 12.10.2017 г. до 24.06.2019 г., включително за месеците октомври, ноември и декември на 2017г.; февруари, юни и октомври на 2018г. Посочил е, че всички те са подписани от ищеца, който факт е установен от заключението на повторната графическа експертиза. Съдът е кредитирал същата като заслужаваща по-голяма доверителност от първоначалната по съображенията на първата инстанция, че е по-задълбочена и конкретна, изготвена въз основа на актуален сравнителен материал и при изследване на всеки подпис. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че подписа на ищеца в представените частни документи означава не само, че подписалият е направил изявление за знание и съгласие със съдържанието им /чл. 180 ГПК/, но им е придал значението на разписка за получаване на уговореното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во, пр. 2-ро КТ, според реално отработените дни за всеки месец с приспадане на следващите се удръжки. Допълнително е аргументирал извода, че представените „фишове за заплата“ имат характер на разписки със следните установени по делото обстоятелства: а/ в предприятието на ответника било практикувано изплащане на трудовите възнаграждения в брой, т. е. лично срещу подпис на работника или служителя, полаган на издаваните фишове за заплата – кредитирал е показанията на свидетеля М. К.; б/ „фишовете за заплати“, с оригиналния подпис на ищеца, се намират във фактическата власт на ответника, който ги е представил по делото; в/ за целия период на действие на трудовия договор ищецът не е споделял и не се е оплаквал, че не е получавал или не е получил възнаграждението си по трудовия договор /показанията на същия свидетел/. Приел е, че смисълът от полагане на подписи в представените по делото частни документи „фиш за заплата“, намиращи се у работодателя, може да бъде само един: той да разполага с писмено доказателство – чл. 77, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на задължението си по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242 от КТ.

Наред с горното, въззивният съд е изложил и съображения, че макар претенцията на ищеца да не обхваща суми за допълнително възнаграждение според извършени курсове, отработени часове и превозен товар, стойността на същите е записана във водената от него тетрадка, която му е била заплатена. Този факт съдът е отнесъл към дължимостта на трудовото възнаграждение по сключения между страните договор, доколкото уговорка като тази – за допълнително парично възмездяване на труда според вида и обема на извършената работа за определено време, не може да бъде елемент от съдържанието на договора, тъй като не е сключена в писмена форма. С оглед на това съдът е направил извод, че факта на получаване на суми в общ размер от 21 882, 85 лв. е годен да се противопостави на претенцията на ищеца като евентуално погасяващо възражение на ответника, каквото е направено по смисъл. Приел е, че доколкото по силата на трудовия договор работодателят не е имал задължение за заплащане на допълнително възнаграждение, платеното на ищеца не само покрива, но и надхвърля повече от два пъти валидно уговореното трудово възнаграждение. По тези съображения е намерил предявения иск за неоснователен. С оглед неоснователността на главния иск, съдът намерил за неоснователен и акцесорния такъв – за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 24.06.2019г. до 01.07.2020г.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Може ли да бъде издаден фиш за заплата без да има изготвена разчетно платежна ведомост на същия месец? 2/Фиша за заплата е ли доказателство за платено трудово възнаграждение за съответния месец? 3/ Фиша за заплата има ли доказателствена сила за получената заплата през месеца, ако е подписан от работника? 4/ Фиша за заплата има ли характер на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ или притежава само информативен и удостоверителен характер за дължими суми? Твърди, че по тях не е налице формирана практика на ВКС. Като относими към производството са посочени и следните съдебни актове на касационната инстанция: решение №24//25.02.2020г. по г. д.№3200/2018г. на ІІІ г. о.; определение №297/29.04.2020г. по г. д.№1033/2012г.; решение №61/02.04.2015г. по г. д.№4165/2014г. на ІІІ г. о. Обжалването се претендира да бъде допуснато в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са свързани с начина на доказване на изпълнението на задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение. В практиката на ВКС, част от която е обективирана в решения по г. д.№ 2715/2008г., ІІ г. о.; гр. дело № 478/2010 г., ІІІ г. о.; гр. д.№ 181/2018г. на ІІІ г. о; г. д.№434/2017г. на ІV г. о. и др., безспорно се приема, че доказването на изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде осъществено с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства, като същите следва да бъдат ценени с оглед всички обстоятелства по делото /чл. 182 от ГПК/. Прието е още, че изброяването на доказателствата, с които се установява плащането на трудовото възнаграждение в разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ е примерно. То не изключва възможността доказването да бъде осъществено с други документи, както и допустимостта на други доказателствени средства – признание на иска, заключения на вещи лица и др. Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. В същото съдът е приел, че представените по делото писмени документи „фишове за заплата“, подписани от ищеца, имат характер на разписка за получаване на договореното трудово възнаграждение и ги е ценил в съвкупност с останалите събрани доказателства. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията на ВКС посочени от касатора са възприети същите разрешения. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.

В изложението е поставен и въпросът: Когато има сключен договор с договорено основно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а престираният от работника труд се оценява и заплаща по ценоразпис и норми определени от работодателя, то може ли това допълнително парично възнаграждение да се противопостави на претенцията за заплащане на възнаграждението по трудов договор и да бъде предмет на евентуално правопогасяващо възражение на работодателя? По отношение на него, макар и обуславящ правните изводи на съда, не са налице допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, тъй като крайният резултат по спора не би се повлиял, ако съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Мотивите за противопоставимост на полученото от ищеца допълнително възнаграждение на претенцията му за заплащане на договореното месечно трудово възнаграждение са допълнителни към основния извод на съда за заплащане на последното в пълен размер, за целия период на действие на трудовия договор.

Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане касаторът П. Ц. П. следва да бъде осъден да заплати на „АСЕНОВ“ ЕООД сумата от 2000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. Т №63/18.02.2022г. по в. г.д.№574/2021г. в частите, с които е отменено решение №49/20.04.2021г. по г. д.№636/2020г. на Районен съд – Свищов и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от П. Ц. П. срещу „АСЕНОВ“ ЕООД искове за заплащане на сумите, както следва: 3314 лв., представляваща сбор от трудови възнаграждения в размер на 1475лв. за периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017 г. и в размер на 1839лв. за месеците февруари, юни и октомври 2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 423, 23 лв., представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва /мораторна лихва/ върху присъдените суми /главни вземания/ за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 24.06.2019 г. до 01.07.2020 г

ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на „АСЕНОВ“ ЕООД, ЕИК 104673002 сумата от 2000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: