Производството е по ревандикационен иск относно незастроен поземлен имот в [населено място]. Ищецът “Интернешънъл тийм-ЕООД“ ООД, чийто собственици на капитала са египетски граждани, е придобил правото на собственост върху имота с два договора за продажба, сключени с нотариални актове от 1994г. Установено е безспорно от приетата техническа експертиза, че двата имота, описани в тях - хавра от 1100 кв. м. във

вилната зона на [населено място], местност „В.”, съставляваща парцел *-

* в кв. 12 по плана на вилна зона [населено място] и хавра от 1000 кв. м.,

съставляваща парцел *-* в кв. 12 в същата местност са идентични с процесния поземлен имот с иденификатор *** по КККР.

През 2017г. третото лице - помагач В. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давностно владение и същата година го е продал на ответното дружество. Спорът е съсредоточен върху това дали в полза на В. С. е изтекла придобивна давност, считано от 01.04.2006г., както твърди ответника.

Събраните гласни доказателства установяват следното: Свидетелят Г. Г., брокер на недвижими имоти, бил потърсен преди около 10-12 години от свой клиент К. Д.. Последният представлявал наследниците на М. А., които искали да продадат парцела. Преди това Д. се познавал със собственика на дружеството М. А. като негов преводач. Свидетелят посетил имота два пъти. Имотът се намира след хотел „Т.”, на 200м вляво по уличката, или

на около 30 м след хотел „Елианс”; улицата била асфалтирана, но тясна за

две коли. Първия път свидетелят отишъл заедно с К. Д., за да огледат имота, а втория път водил клиент. Имотът представлявал празно място, затревено и с изоставен вид, оградено с обикновена телена ограда; при второто посещение имало метална ограда, боядисана в светлосиньо. В

дъното на улицата имало хубава голяма къща. При първия оглед от

къщата излязъл собственикът и попитал от какво се интересуват и защо

надничат, като заявил, че иска да купи имота. Втория път същият човек

им казал повече да не идват, защото иначе ще пусне охраната,

имал две големи кучета в двора си. От съседи свидетелят научил, че името

на този човек е С..

Свидетелят К. Д. разказва, че познавал първоначалния собственик на дружеството М. А. от 1993 г. до смъртта му през 2003-2004г. А. искал да инвестира и

затова закупил имота през 1994г. След неговата смърт синът му

и дъщеря му потърсили свидетеля с молба да им съдейства

при продажбата на имота. Тогава Д. започнал да търси клиенти,

като разговарял и със съседите, включително със С.. Последният имал

желание да купи парцела, но нещата се проточили във времето и се отказал

от намерението си. През 2011-2012 г. му се обадил свидетеля Г. -

брокер на недвижими имоти, с когото се познавали от по-рано и му казал, че

имотът е хубав и може да се намерят клиенти, но бил озадачен, че в парцела

се извършват някакви работи. Когато отишъл на място се запознал със

съседите С. и С., като и двамата изразили желание да закупят имота.

Свидетелят е водил клиенти за огледи, включително и строителни фирми.

Разпитани са като свидетели на ответника лицата, участвали в процедурата по обстоятелствена проверка за снабдяване на В. С. с нотариален акт. Първият от тях В. Д. познава В. С. от 2003-2004 г. Свидетелят често ходел в къщата на С. С., с когото е роднина по сватовство и се запознал с В., който бил съсед на имота. Виждал В. да работи нещо в дворището - секъл дървета, правил парник, оградил мястото, което до тогава имало ограда с мрежа. От тясната уличка имотът граничи с този на С. С. с бетонни блокчета. През първите години от познанството си с В. свидетелят ходел по-често в дома на С., защото водел племенника си след детската градина; виждал, че понякога В. паркира колата си в мястото, както и че го обработва.

Свидетелят В. А. е служител в хотела на С. С., ходил е често по работа в къщата му, която се намира на Т.; познава В. като съсед на С.. Срещал го е често от 2005-2006 г. до

2015 г.; имотът е незастроен, с телена ограда; не е заварвал в

мястото друг, освен В.; последният му споделил, че има проблеми със

собствеността и го помолил да свидетелства пред нотариуса за снабдяване с

нотариален акт.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че ищецът е доказал притежаваното от него право на

собственост на основание договор за покупко-продажба.

От значение за претендираното от ответника право на собственост въз основа на договора за продажба, сключен с В. С. С., е дали последният е бил собственик на имота по силата на придобивна давност. Приел е, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е провел успешно доказване на правото на своя праводател, участващ в процеса като трето лице-помагач. Преценявайки показанията на свидетелите, съдът е счел, че следва да даде вяра на тези на ищеца, тъй като са незаинтересовани и кореспондират помежду си. Показанията на двамата свидетели на ответника е преценил критично, доколкото те са в служебна зависимост /единия от тях / и в родствени отношения /другия от тях / със С. С. - съсед на имота и кандидат-купувач. Също така и двамата са участвали в обстоятелствената проверка при издаването на констативния нотариален акт, от което следва заинтересоваността им да се

придържат към вече дадените показания пред нотариуса. Наред с това, съдът е констатирал, че техните в показания известен смисъл допълват тези на свидетелите Г. и Д.. Явно е, че В. С. е бил наясно, като останалите съседи, които са искали да

купуват имота, че имотът е собственост на М. А., респ. на наследниците му. Този факт е придобил гласност най-късно през 2011 - 2012г., когато са предприети по-активни действия от наследниците за продажба на имота. Същевременно, налице е несъответствие между показанията на двамата свидетели и твърденията на подпомагащата страна относно началния момент на упражняваната от С. фактическа власт - свидетелите сочат по-ранна дата в сравнение с твърдяното от самия В. С.. Това, според съда е още едно основание показанията им да бъдат поставени под съмнение. С оглед на изложеното съдът е приел, че упражняваната от С. фактическа власт има характеристиките на

държане със знанието, че друго лице е собственик и към момента на издаване на констативния нотариален акт през 2017г. той не е придобил правото на собственост. Дори и да се приеме, че е упражнявано владение, то трябва да е несъмнено, да е изразено по ясен и недвусмислен начин намерението да се вържи вещта като своя, така че да могат собствениците да узнаят за тези действия и намерения. В случая това не е установено. Явно намерение за своене е демонстрирано едва с издаването на констативния нотариален акт за собственост на 25.04.2017г.

и от тогава е започнало давностно владение, но до предявяването на иска на 23.07.2019г. изтеклият срок не е достатъчен. Ответното дружество е договаряло с несобственик и не е придобило правото на

собственост. С оглед на тези изводи е постановено уважаване на предявения иск.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Първият формулиран правен въпрос - следва ли в производството по чл. 108 ЗС ищецът да доказва действия по осъществяване на владение върху спорния недвижим имот, не е свързан с мотивите на съда. Както бе посочено, правото на собственост на ищеца, произтичащо от договорите за покупко-продажба от 1994г. не е оспорено, а спорът е концентриран върху обстоятелството дали праводателят на ответника е бил собственик въз основа на придобивна давност. С оглед на това от значение е дали ответникът и праводателя му са осъществявали владение в необходимия срок. Отделно, правото на собственост не се изгубва с неупражняване на владение и ползване / две от правомощията на правото на собственост/, а ако някой друг го придобие. Затова е без значение в настоящата ситуация дали представителите на ищцовото дружество са били в страната и дали са упражнявали фактическа власт върху имота. Ето защо, този въпрос не запълва критерия на чл. 280, ал. 1 ГПК за правен въпрос, който може да обуслови достъп до касационен контрол.

Вторият въпрос е за кредитирането на свидетелските показания когато има противоречия между свидетелите. В случая въззивния съд не се е отклонил от практиката по приложеното Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на IV г. о. и Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр. д. № 759/20201г. на I г. о., която изисква преценка на свидетелските показания по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на някой свидетел; както и отчитане на всички обстоятелства, свързани с възприемане на установяваните факти; при противоречие в показанията съдът да прецени горните обстоятелства, както и дали впечатленията са спорадични или системни, дали показанията се подкрепят от другите събрани доказателства. Варненски апелативен съд е процедирал именно по този начин. Посочил е на кои свидетели дава вяра и защо, както и по каква причина не се доверява напълно на изнесеното от свидетелите на ответника. В случая липсва директно противоречие между изнесеното от двете групи свидетели, тъй като те не говорят за едни и същи обстоятелства. Вярно е, че свидетелите на ищеца са имали ограничен брой посещения на имота, но това което изнасят има значение за поставяне под съмнение тезата на касатора. Свидетелите на ответника по иска от своя страна са неубедителни и твърде общи в твърденията си за фактическата власт на третото лице-помагач. Свидетелите са свързани със съсед на имота, който е имал интерес от покупката му, разпитвани са при обстоятелствената проверка, а и твърденията им са твърде общи. Именно тези факти са дали основание на съда да не им се доверява напълно и да приеме, че фактическа власт, представляваща владение от В. С., не е доказана. Предвид изложеното липсва отклонение от посочената практика и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос визира задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира с доверие. Въпросът е обоснован с оплакването, че съдът не е обсъдил установените факти, че през 2003г. управителят на ищцовото дружество е починал и имотът е бил занемарен и запустял, както и че едиственият, който е установено да е полагал грижи за него е В. С.. Твърди се, че мотивите на съда не покриват изискванията на ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г. Изложените твърдения не могат да бъдат възприети. Съдът е изложил ясни, последователни, логични и разбираеми мотиви. Що се отнася до липсата на обсъждане на факта, че от страна на дружеството - ищец не са полагани грижи за имота в дълъг период от време, както бе посочено този факт не е релевантен за спора. В тежест на ответника е да установи, че неговия праводател е осъществил активни действия по придобиване на имота чрез давностно владение, а не че представители на ищеца са бездействали и не са се грижили за имота си.

Последният правен въпрос е базиран на довода, че въззивният съд е уважил иска на ищеца, но не се е произнесъл по искането му по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на третото лице-помагач. Тази теза не обслужва интереса на касатора - ответник в процеса, а на ищеца и поради това не може да е основание за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.

Ответникът има право на разноски, но не е направил такива в настоящето производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване №123 от 06.12.2021г. по гр. д. № 440/2021г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на “Ен Ди-98“ ЕООД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: