7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 914

гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 634 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К.С.Ф“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 742 от 25.11.2022 г. по в. т. д. № 537/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 174 от 02.03.2022 г. по т. д. № 1701/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 8 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Мюсюлманско изповедание, [населено място] искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 95 238,10 лв., представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761, 90 лв., представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и на законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000 лв., считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. При сключен писмен договор...