Р Е Ш Е Н И Е№ 50111гр. София, 15.12.2022 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесети втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря Д. Т

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 378 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 285 от 28.07.2021г. по гр. д. № 1196/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260260/27.01.2021г. по гр. д. № 20923/2019г. на Пловдивски районен съд за признаване за установено по отношение на П. П. М. и С. П. С., че В. Б. С. притежава 1/2 ид. ч.от правото на собственост върху недвижим имот - апартамент № 4/13, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, вх. Б, в жилищен блок № 1573,[жк], със застроена площ от 85, 35 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение № 4 с полезна площ от 5, 19 кв. м., който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор ***** по действащата КККР на [населено място], въз основа на покупко-продажба по нотариален акт № 180/02.06.2000г., том II, рег.№ 3105, нот. д. № 362/2000г.

Касационната жалба е подадена от П. П. М., чрез пълномощник адв. Т. Н.. Поддържа се на първо място, че решението е недопустимо. Съдът не е отдал нужното значение на факта, че при прекратяване на брака между съпрузите В. Б. С. и П. С. С. е одобрено от съда споразумение по чл. 101 СК отм., в което е посочено, че семейното жилище - апартамент в [населено място], на [улица] ет. 2 е придобито в режим на СИО по време на брака и остава в обикновена съсобственост между тях. При наличието на такава уговорка претенцията за признаване на изключителна собственост върху същия имот поради трансформация на лично имущество, е недопустима. Изложени са и съображения за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба В. Б. С., чрез пълномощника си адв. И. Ж., оспорва жалбата. Претендира разноски.

Необжалвалият другар на жалбоподателката С. П. С. не взема становище.

С определение № 178 от 29.04.2022г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за преценка на допустимостта на решението и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: допустим ли е иск по чл. 21, ал. 1 СК отм. г./отм./, предявен от бивш съпруг, за признаване на изключителна собственост на придобит по време на брака недвижим имот, ако бившите съпрузи са уредили имуществените си отношения със споразумение по чл. 101, ал. 1 СК отм. г./отм./, в което са посочили, че придобитият по време на брака недвижим имот остава в обикновена съсобственост помежду им, без да определят размера на дяловете.

Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на П. П. М. и С. П. С., че В. Б. С. притежава 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент в [населено място], като е споделил изцяло направените първата инстанция изводи и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите й. За да приеме иска за основателен, съдът е установил от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка: С нотариален акт № 180 от 21.06.2000г. ищцата В. Б. С., докато е била в брак с П. С. С., е закупила процесния недвижим имот, като в нотариалния акт е отразено, че цената на имота е платена от нейните родители. В писмена декларация от 21.06.2000г., с нотариална заверка на подписа, съпругът П. С. е потвърдил, че сумата за закупуване на апартамента е изплатена изцяло от родителите на ищцата - П. Д. И. и Б. В. И.. Бракът между ищцата В. Б. С. и П. С. С. е прекратен през 2008г. като в одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК отм. е посочено, че семейното жилище - апартамент в [населено място], на [улица] ет. 2 е придобито в режим на СИО по време на брака и остава в обикновена съсобственост между съпрузите. П. С. С. е починал през 2019г. и негови наследници са децата му, родени от брака с ищцата, а именно С. С. и П. М. - ответници по иска.

Ответникът С. С. е признал иска. Ответницата П. М. е оспорила иска с твърдения, че баща й има принос в придобиване на апартамента, подписаната от него декларация е привидна и че при развода е уговорено апартаментът да остане в обикновена съсобственост.

Първоинстанционният съд е приел, че споразумението по чл. 100 СК отм. в частта му, с която ищцата и бившия й съпруг приемат апартамента за съпружеска имуществена общност, не е обвързващо за съда, тъй като бракоразводният съд не е изследвал собствеността върху жилището, което е било семейното такова. Освен това, споразумението не представлява изявление на П. С. пред държавен орган, така че не може да послужи за индиция, че волята му, оформена в декларацията от 21.06.2000г., е привидна. Споразумението не съдържа изрично изявление на бившия съпруг с чии средства е закупен апартамента, както и не удостоверява обстоятелството, че П. С. се е възприемал като собственик на спорния имот. В тази връзка съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите на ищцата, които са логични и последователни, а не кредитира тези на ответницата - на нейния съпруг и свекърва, които нямат преки впечатления относно закупуването на апартамента. Тези показания, в частта им, че бащата на ответниците е считал апартамента за своя собственост и го е ползвал лично, не кореспондират с данните по делото, че в жилището е живяла ответницата докато със съпруга й са си купили свое жилище. Последното, според съда, представляват търпими действия от страна на ищцата, които не водят до отблъскване на владението й, независимо че не живее в жилището. Индиция за собственическото отношение на ищцата са приходните квитанции за заплащан данък за жилището в периода 2011г. - 2019г., докато ответницата П. М. е заплащала данък след смъртта на баща си. Същевременно, по делото няма доказателства П. С. да е декларирал данъчно 1/2 ид. ч.от имота и да е заплащал данък за него. Въз основа на това съдът е направил извод, че процесният апартамент е изключителна собственост на ищцата, макар и закупен по време на брака й, но със средства на нейните родители. След като бившият съпруг П. С. не е притежавал право на собственост върху жилището, то и неговите наследници не наследяват права в него.

По основанието за касационно обжалване.

В Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение, че когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, то е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21 ал. 2 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СКг. В мотивите на тълкувателния акт се приема, че споразумението между съпрузите, в частта му за имуществените отношения, цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода и избягване на възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество; в рамките на свободата на договаряне съпрузите имат правото да уредят материално правните последици във връзка с придобитите по време на брака вещи и права върху вещи, като е възможно да уговорят нещо различно от следващото се по закон; доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/ 15.03.1978 г.). Като продължение на тези съображения в Решение № 74 от 29.05.2019г. по гр. д. № 5842/2015г. на І г. о. се приема, че при наличие на споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК отм. г./отм./, в което страните са посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост, без да е определен размерът на дяловете, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество, но е недопустим иск по чл. 21, ал. 1 от СК отм. г. /отм./ за установяване на пълна трансформация на лично имущество. В същия смисъл е и Решение № 116 от 21.01.2021г. по гр. д. № 787/ 2020г. на ІІ г. о. В него се акцентира, че не може да бъде пререшаван въпросът дали съществува съсобственост между бившите съпрузи, след като те с договор с вещнопрехвърлително действие, какъвто е споразумението, са се съгласили, че такава е налице.

Настоящият състав споделя тази практика и тя следва да се приложи при преценка допустимостта на предявения иск. Същевременно, с оглед на мотивите в тълкувателния акт и на разрешенията в цитираната практика, е необходимо да се направи уточнението, че недопустимостта на иска за пълна трансформация, не преклудира възможността да се претендира частична трансформация на лично имущество.

По касационната жалба.

Предвид горните съображения предявеният иск за установяване собствеността върху спорната 1/2 ид. ч. от жилището поради наличие на пълна трансформация на лично имущество, се явява недопустим. Несъстоятелни са изводите на решаващия съд, че споразумението, сключено между съпрузите при прекратяване на брака, в частта му за имуществените отношения, не ги обвързва. Съгласно редакцията на чл. 99, ал. 3 и чл. 100 СК отм. уреждането на имуществените отношения е задължителна част от споразумението - без него бракът не би могъл да бъде прекратен по този ред. Споразумението несъмнено представлява договор и има силата на закон за страните - чл. 20а ЗЗД.З при постигнато съгласие, че придобит по време на брака недвижим имот е съсобствен, то бившите съпрузи не могат впоследствие да претендират изключителна собственост върху същия имот поради преобразуване на лично имущество при придобиването му.

Изложеното обуславя обезсилване на постановеното въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно такова като постановени по недопустим иск - чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. Обезсилването следва да засегне и С. С. - необжалвалия другар на жалбоподателката, тъй като техните права произтичат от общ факт - наследяване на П. С. и решението спрямо двамата наследници следва да е еднакво.

С исковата молба правото на собственост върху спорната 1/2 ид. ч. от жилището е обосновано не само с осъщественото преобразуване на лично имущество, но и с второ, евентуално основание - придобивна давност. Това основание не е било разглеждано до момента поради уважаването на иска на първото поддържано основание за собственост. С оглед на това, при установената недопустимост на иска на основание чл. 21, ал. 1 СК, то делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на евентуалното основание - придобивна давност.

Направените разноски, включително за настоящето производство, следва да се присъдят при новото разглеждане в зависимост от изхода на спора.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 285 от 28.07.2021г. по гр. д. № 1196/2021г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 260260/27.01.2021г. по гр. д. № 20923/2019г. на Пловдивски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В. Б. С. против П. П. М. и С. П. С. иск за установяване, че притежава 1/2 ид. ч.от правото на собственост върху недвижим имот - апартамент № 4/13, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, вх. Б, в жилищен блок № 1573,[жк], със застроена площ от 85, 35 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение № 4 с полезна площ от 5, 19 кв. м., който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор ***** по действащата КККР на [населено място], въз основа на покупко-продажба по нотариален акт № 180/02.06.2000г., том II, рег.№ 3105, нот. д. № 362/2000г. на нотариус М. Ц., на основание чл. 21, ал. 1 СК отм. поради пълна трансформация на лично имущество.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за разглеждане на установителния иск за собственост на основание придобивна давност.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: