Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Т. срещу решение № 265803 от 17. 09. 2021 г. по гр. д. № 5920/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ състав, с което е потвърдено решение № 59118 от 05. 03. 2020 г. по гр. д. № 29574/2019 г. на Софийски районен съд, 120 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Институт по невробиология при БАН, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 10098 лв., представляваща главница, сумата от 153, 00 лв., представляваща лихви за забава считано от 12. 04. 2017 г. върху част от главницата в размер на 5049 лв., и считано от 26. 07. 2017 г. върху част от главницата в размер на 5049 лв. до окончателното плащане на вземането.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил въззивните му доводи и събраните по делото доказателства. Сочи, че решаващият състав не е изследвал правния смисъл и съдържанието на споразумението от 12. 08. 2016 и договора за финансиране № ДН03/13-16. 12. 2016 г. и произтичащите от тях последици. Счита, че съдът не е съобразил специалната материалноправна уредба на спорните правоотношения, въведена чрез разпоредбите на Правилника на Фонд „Научни изследвания“. В касационната жалба се излагат съображения, че касаторът и „Медицински университет-София“ са бенефициенти по цитирания договор, сключен с Фонд „Научни изследвания“ и „активни солидарни възложители /кредитори/“ за извършване на научните дейности с цел изпълнение на научния проект по споразумението от 12. 08. 2016 г., подписано с Институт по органична химия и Институт по невробиология, и двата при БАН. Преведената по сметката на бенефициентите от фонда сума представлявала общ актив, съответно част от патримониума на ищеца и посочения университет, с който те можели да се разпореждат. Застъпва се становище, че с процесното споразумение, сключено между бенефициентите и посочените институти, последните са се задължили да осъществят научния проект, поради което ищецът можел да развали споразумението поради неизпълнението му от ответника и да иска връщане на платената му сума. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

О. И по невробиология при БАН, [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по делото е установено плащането на сума в размер на 5049 лв. на 12. 04. 2017 г. и сума в размер на 5049 лв. на 26. 07. 2017 г. по банков път, в полза на ответния институт, като в платежното нареждане за „наредител“ е посочен Медицински университет, Деканат; с договор № ДН03/13 – 16. 12. 2016 г., сключен между Фонд „Научни изследвания“ и „Медицински университет – София“, в качеството на базова организация, и ищеца, в качеството на ръководител на финансиран научен проект, фондът се е задължил да финансира научноизследователски проект „Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермните процеси в протеома с механизма на формиране на плаки“, осъществяван от бенефициентите – „Медицински университет – София“ и ищеца и партньори - Институт по органична химия с Център по фотохимия към БАН и Институт по невробиология към БАН.

В решението е установено, че между посочения университет и ръководителя на проекта и организациите партньори е сключено споразумение от 12. 08. 2016 г. за обединяване на усилията за осъществяване на съвместна дейност за изпълнение на проекта по цитирания договор. Съдът е приел, че страните са се съгласили разпределението на финансовите средства да се извърши с разпореждане на ръководителя. Констатирал е, че ищецът е отправил едностранно изявление за разваляне на споразумението от 12. 08. 2016 г. до Института по невробиология при БАН, поради неизпълнение на задълженията на ответния институт, като е заявил, че очаква в 14-дневен срок да бъде възстановена сумата от 10098 лв., ведно със законната лихва от деня на извършване на плащанията от страна на „Медицински университет – София“.

Решаващият състав на Софийски градски съд е формирал извод, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Посочил е, че наредител на сумите от по 5049 лв. е „Медицински университет – София“ и противно на твърденията на ищеца същите не са излезли от неговия патримониум, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Като допълнителен аргумент за този извод, съставът е изложил, че средствата са отпуснати от Фонд „Научни изследвания“ – юридическо лице към министъра на образуванието и науката, на „Медицински университет – София“ като базова организация и ищеца като ръководител на проекта, съответно същите не са били собственост на ищеца, а са предоставени от фонда с оглед целево финансиране на научен проект, спечелен след конкурс. Съдът е счел, че в конкретния случай обективно е изключено ответният институт да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като финансовите средства, отпуснати от Фонд „Научни изследвания“ са от държавния бюджет и са предоставени на посочения университет, а не лично на ръководителя на проекта – ищеца, който не лично, а в това си качество се е разпоредил с процесните суми за изпълнение на научния проект.

Същевременно, доколкото със сключеното на 12. 08. 2016 г. споразумение страните са се договорили да обединят своите усилия за осъществяване на съвместна дейност за изпълнение на научноизследователския проект, съдът е счел, че изпълнителите са се обвързали от договор за дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, а не от договор за изработка, както твърди ищецът. Изтъкнал е, че процесното споразумение се прекратява: в едноседмичен срок от датата на публикуване на класираните проекти по конкурса, в случай че проектът не бъде класиран; в едноседмичен срок след окончателното отчитане, приемане и разплащане от страна на Фонд „Научни изследвания“ по проекта; при форсмажорни обстоятелства по реда, предвиден в НПК. Доколкото ръководителят не се е позовал на никое от изброените основания за прекратяване на споразумението, решаващият състав е приел, че не е налице отпадане с обратна сила на основанието за получаване и разходване на отпуснатите финансови средства. Посочил е, че дори и да се приеме, че сключеното споразумение разкрива основните характеристики на договор за изработка, то ищецът не е доказал неизпълнение на уговорени задължения от страна на ответния институт. По тези съображения, съдът е формирал извод, че не е налице надлежно разваляне на споразумението от изправната страна поради виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от аргументирането на тезата на касатора за очевидна неправилност с възпроизвеждане в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на оплакванията по касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон при формиране на изводите, че не е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и с доводи за неправилното квалифициране от съда на отношенията по процесното споразумение като такива по договор за гражданско дружество. Касае се до доводи, които са относими единствено към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществена само след допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения за липсата на предпоставката за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 756 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265803 от 17. 09. 2021 г. по гр. д. № 5920/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ състав.

ОСЪЖДА Б. Г. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Институт по невробиология при БАН, [населено място], [улица], бл. 23 разноски в размер на 756 лв. /седемстотин петдесет и шест лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.