Определение №36/13.12.2022 по ч.гр.д. №22/2022 на ВКС, ГК

1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 36

гр. София, 13.12.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б и Върховният административен съд на Р. Б, петчленен състав, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СОЛАКОВА

З. П. Р ЯНЧЕВА

БРАНИМИРА МИТУШЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 22/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК.

Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд - София – град, относно съда, който е компетентен да разгледа предявения от „А. С. К УМБАЛ“ ЕООД - София срещу Националната здравноосигурителна каса иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата 117 123, 83 лева, представляваща незаплатена медицинска дейност и вложени медицински изделия за периода от месец април 2019 г. до месец май 2019 г.

Искът е предявен пред Административен съд – София – град, като с определение № 6455/18.08.2022 г. по адм. д. № 4158/2022 г. на Административен съд – София – град, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Прието е, че делото не е подсъдно на административните съдилища, тъй като претендираните суми са дължими по договор с НЗОК от 23.05.2018 г., който е сключен преди 01.01.2019 г., когато влиза в сила чл. 45а ЗЗО, поради което така предявеният иск следва да бъде разгледан от гражданския съд. Сключеното между страните допълнително споразумение № 9/25.02.2019 г. няма самостоятелно правно значение, тъй като то само допълва и изменя договора от 23.05.2018 г. Нормата на чл. 19ж, ал. 1 АПК не се отнася до последващите изменения на сключените с НЗОК договори.

С определение № 2789 от 09.09.2022 г. Софийски градски съд е прекратил образуваното търг. д. № 526/2022 г. и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Приел е, че делото е подсъдно на административния съд, тъй като независимо че допълнителното споразумение се сключва като такова към основния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, то има и самостоятелно значение, тъй като е съобразено с приетия бюджет на НЗОК за 2019 г. и представлява основание включените в него медицински дейности по клинични пътеки да подлежат на заплащане от НЗОК със средства, гарантирани от одобрения й бюджет за 2019 г. Както допълнителното споразумение, така и договорът за оказване на болнична помощ, имат характер на административни договори съгласно чл. 45а, ал. 4 ЗЗО. Съгласно разпоредбата на § 149, ал. 4 ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизане в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. В случая обаче между страните е възникнал спор относно изпълнение на допълнително споразумение № 9/25.02.2019 г., сключено след влизане в сила на чл. 45а ЗЗО, поради което компетентен да разгледа исковата молба е административният, а не гражданският съд.

За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:

Спорът между административния и гражданския съд е относно приложението на § 149, ал. 4 ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, когато претендираните с исковата молба суми се основават на допълнително споразумение, сключено след влизане в сила на чл. 45а ЗЗО /01.01.2019 г./ към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен преди влизане в сила на посочената разпоредба.

В исковата молба ищецът „А. С. К УМБАЛ“ ЕООД - София твърди, че е сключил с НЗОК договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 23.05.2018 г., чрез който страните уреждат отношенията по оказване на болнична медицинска помощ през 2018 г. С договора ответникът се е задължил да заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Редът и правилата за оказване на медицинска помощ за 2019 г. са уредени с допълнително споразумение № 9 от 25.02.2019 г., сключено на основание чл. 59, ал. 3, изр. второ ЗЗО. Споразумението е сключено за срока на действие на договора за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г. /обн. ДВ, изм. и доп., бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г./ и е в сила до приемането на нов НРД, съответно анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. Допълнителното споразумение представлява нов административен договор на ИБМП с НЗОК, като от него произтичат вземанията на болницата за незаплатена оказана медицинска помощ за периода м. април 2019 г. - м. май 2019 г. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца извършената медицинска дейност и вложените медицински изделия, поради което му дължи общо 117 123.83 лева за процесния период по КП 19.1., КП 19.2. и КП 21.

Със ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./ е регламентиран институтът на административния договор. С § 129 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/18.09.2018 г./ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, като е предвидено, че договорът по чл. 45 ЗЗО, сключен между НЗОК и физически или юридически лица, е административен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж АПК, в сила от 01.01.2019 г., споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища.

С оглед твърденията в исковата молба, следва да се приеме, че и през 2019 г. между страните по настоящия правен спор е действал договорът от 23.05.2018 г. Съдържанието на допълнителното споразумение не води до извод, че с него се променя правната същност на този договор, че преурежда отношенията между страните, променяйки основанието на вземанията или подновявайки задълженията. Допълнителното споразумение, с което се изменя договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, няма самостоятелно правно значение и само по себе си не представлява нов административен договор по смисъла на чл. 45а ЗЗО. То не е изменящо съглашение с друго правно естество /в този смисъл решение № 13620 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 4829/2017 г., IV отд., решение № 9257/2020г. по адм. д.№ 1271/2020г., VІ отд., ВАС/. Договарянето между болницата - ищец и НЗОК е реализирано по административен ред, което обуславя правното естество на договора от 23.05.2018 г. като административен, съгласно чл. 45а, ал. 4 ЗЗО, но това обстоятелство е без значение при решаване на въпроса за подведомствеността на спора, доколкото според разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./ споровете във връзка с изпълнението на договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключени преди влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Договорът между страните сключен преди 01.01.2019 г., поради което не намира приложение уреденото в чл. 19ж, ал. 1 АПК правило, съгласно което споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.

Така предявеният иск обуславя подведомственост на спора за заплащане на 117 123, 83 лева - незаплатена медицинска дейност и вложени медицински изделия за периода от месец април 2019 г. до месец май 2019 г., пред гражданския съд /в случая - Софийски градски съд/.

По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 5 ГПК настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска, предявен от „А. С. К УМБАЛ“ ЕООД - София срещу Националната здравноосигурителна каса иск за заплащане на 117 123, 83 лева, представляващи незаплатена медицинска дейност и вложени медицински изделия за периода от месец април 2019 г. до месец май 2019 г., е Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на Административен съд - София - град за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...