О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1771

гр. София 10.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3507/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД, чрез адв. П. И., против въззивно решение № 137/26.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 135/2023 г. на Окръжен съд - Русе в частта, с което е потвърдено решение № 1667/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 4779/2022 г. на Районен съд - Русе в частта, в която на основание чл. 200 КТ „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД е осъдено да заплати на Ш. З. Ш. сумата над 5000 лв. до 12 000 лв. частичен иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.11.2020 г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателно плащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд при извод за наличие на съпричиняване, да се произнесе за насрещните вини на работника и работодателя и да определи процента на съпричиняване като компенсация на вини?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 307/21.04.2020 г. по гр. д. № 1974/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 186/21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г. на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба...