Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК по частната жалба на И. И. И. от гр. С. срещу разпореждане № 33/09. ХІІ.2008г. на Председателя на Пето ГО на ВКС на РБ, с което е върната касационната жалба на И. срещу то на Софийския апелативен съд № 241/07. ХІІ.2006г. по гр. д. № 389/2006г.

М. И., живуща в Р. П. като майка и законна представителка на малолетното си дете Я, не е заявила становище по частната жалба.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:

С атакуваното с касационната жалба САС е оставил в сила то на Софийския градски съд от 07. ХІІ.2005г. по гр. д. № Е-349/2004г., с което е признато и допуснато за изпълнение на територията на РБ влязлото в сила на Районен съд гр. Ш. брачна колегия, Р. П. по дело № ІІІ RC 672/1999г., с което И. е осъден да заплаща на малолетното си дете Я издръжка в размер на 200 злоти месечно чрез неговата майка и законна представителка М. И..

За да постанови атакуваното разпореждане, Председателят на Пето ГО на ВКС на РБ е приел, че въззивното е такова по реда на чл. 307а – 307д от ГПК отм. във вр. с чл. 117 от КМЧП, поради което и по силата на чл. 307в ал. 3 от ГПК отм. то не подлежи на касационно обжалване.

Разпореждането е неправилно.

Незаконосъобразен е изводът в този съдебен акт, че въззивното е постановено по реда на Глава тридесет и втора “а” от ГПК отм., предвиждаща особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други органи относно упражняването на родителски права и възстановяване упражняването на такива при неправомерно прехвърляне на дете, като молбата за това следва да се основава на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на такива решения от 1980г. /Люксембургската конвенция/.

Разглежданият случай, касаещ за присъдена издръжка за дете, не е такъв по смисъла на посочената Конвенция. С оглед на това процедурата за екзекватура се е уреждала от общите разпоредби на Глава тридесет и втора на ГПК отм., а след отмяната им с Кодекса на международното частно право /КМЧП/, в сила от 21.V.2005г. /ДВ бр. 42/2005г./, регламентацията е по част четвърта, глава дванадесета на КМЧП. Липсата в нея на специални разпоредби за инстанционен съдебен контрол обуславя извод за приложимост в тази насока на общия ред, предвиден в процесуалния закон, който в случая е ГПК отм., тъй като касационната жалба е подадена на 15.ІІІ.2007г.

Изложените съображения налагат извод, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на ГК на ВКС за провеждане на съответната процедура по разглеждането на касационната жалба срещу въззивното на САС.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждането на Председателя на Пето ГО на ВКС на РБ № 33/09. ХІІ.2008г. по преписка вх. № 16651/04. ХІІ.2008г.

ВРЪЩА делото на ГК на ВКС на РБ за провеждане на съответната процедура по разглеждането на касационната жалба на И. И. И. от гр. С. срещу въззивното на САС по гр. д. № 389/2006г.

то не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: