О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 897

София, 10.04.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1365 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Г. Г. К. от АК - Бургас касационна жалба на Д. К. К., Н. Н. К. и „Арго транспорт I“ ЕООД (ответници в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 566/02.05.2023г. по възз. гр. д.№ 2181/2022г. на ОС - Бургас.С обжалвания въззивен акт е потвърдено в обжалваните от касаторите части решение № 260042/27.10.2022г. по гр. д.№ 270/2021г. на РС - Несебър, с които по предявения от „УниК. Б. АД осъдителен иск, с правно основание чл.415, ал.3, във вр. с ал.1, т.3 ГПК, касаторите са осъдени солидарно да заплатят дължима и неизплатена главница по договор за потребителски кредит на физическо лице/ по Закона за потребителския кредит/ № 302/3532/21093513 от 14.05.2013г. в размер на 5608.82 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020г., договорна лихва върху редовна главница, дължима за периода 30.05.2019г.-27.02.2020г., в размер на 485.63 евро, и лихва върху просрочена главница, начислена за периода 30.05.2019г.- 27.02.2020г., в размер на 183.01 евро, както и разноски в заповедното и в исковото производство.

В касационната жалба се поддържат основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. Според касаторите е неправилно прието, че на банката се дължат разноски в заповедното производство, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е отхвърлено.Намират, че въззивният съд не е анализирал доводите им, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, и е налице съществено разминаване на сумите, търсени в заповедното и в исковото производство.Поддържат, че съдът не е съобразил и факта, че банката продължава да начислява лихви за забава върху вече веднъж сумирани такива към размера на кредита при обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради което според тях е налице анатоцизъм.Релевират оплакване, че съдът не е съобразил, че част от договорните клаузи и ОУ, касаещи формиране и едностранна промяна на лихвените нива, са нищожни.Намират, че съдът не е съобразил и изложения от тях довод във връзка с формиране на лихвата по кредита, конкретно на променливата й компонента. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, и присъждане на разноски. Направено е и искане за спиране на делото до приключване на тълк. д.№ 3/2023г. на ОСГТК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал?Касаторите намират, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 50190/15.12.2.2022г. по гр. д.№ 470/2022г., III г. о.

2.При промяна на методиката и приемане на нов индекс за определяне на лихвените нива от „Софибор“ се преминава към „осреднен депозитен индекс“, следва ли банката да преизчисли дължимата лихва по кредита и да предостави нов погасителен план? И по този въпрос касаторите се позовават на решение № 50190/15.12.2022г. по гр. д.№ 470/2022г., III г. о.

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

3. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?

В подадения чрез адв.К. И. И. писмен отговор ответникът по касационната жалба „УниК. Б. АД оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният състав е споделил изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, а именно следните:Между, от една страна -„УниК. Б. АД, като кредитор, и, от друга страна - Д. К., като кредитополучател, и Н. К. и „Агротранспорт ЕООД, като съдлъжници, е сключен процесният договор за потребителски кредит и на 14.05.2013г. по сметката на кредитополучателя е преведена заемната сума в размер на 10 500евро; Насрещното задължение на кредитополучателя да върне кредита в срок е разсрочено на месечни погасителни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и такси по обслужване на кредита до 14.05.2023г.; Поради неплащане на седем погасителни вноски за главница с падежи в периода 30.06.-30.12.2019г. и осем погасителни вноски за лихва с падежи през периода 30.05.2019г.-30.12.2019г., банката е начислила лихва за забава за периода 30.05.-30.12.2019г. в размер на 485.62 евро, на 18.01.2020г. е обявила кредита за предсрочно изискуем и е изпратила покани до длъжниците чрез ЧСИ, за да ги уведоми за обявяване на предсрочната изискуемост, след което е подала заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д.№ 194/2020г. на РС - Несебър, но с разпореждане № 528/28.02.2020г. заявлението е отхвърлено и на банката е указано в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането, какъвто е предявен в срок. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ответниците за липса на идентичност между вземането в заповедното производство и вземането, предмет на предявения иск, и е споделил извода на първоинстанционния съд за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.За неоснователни е приел възраженията за нищожност на договорните клаузи и общите условия, касаещи формиране и еднострана промяна на лихвата. Съставът на въззивния съд е констатирал, че банката не е изменяла едностранно лихвения процент. Счел е, че нищожността за клаузата за изменение на лихвата не влияе на крайния извод, доколкото вземането не зависи от упражняването на това право от банката.Намерил е, че не са налице основания да се приеме пълна нищожност на договора.Изложил е и съображения, че липсва неяснота относно съдържанието и компонентите на договорения лихвен процент, неговата структура, методика на изчисление и обстоятелствата, чието настъпване предпоставя неговото изменение.Счел е, че не са неравноправни и клаузите в договора относно дължимото обезщетение за забава, тъй като те съдържат ясни правила за определяне на размера му и то е дължимо, независимо от настъпване на предсрочната изискуемост, и се дължи във всеки случай на неплащане в срок на погасителната вноска.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и на въведените основания за допускане на обжалване по т.1 - т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Процесуалноправният въпрос № 1 е значим за всяко въззивно производство.По него за обосноваване на приложното поле на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът е следвало да посочи кои точно доказателства са останали необсъдени от въззивния съд.Вместо това са релевирани единствено доводи, касаещи правилността на съдебния акт, която е предмет на същинския касационен контрол, изключена е от предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането на касационно обжалване.

Значимостта по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайните изводи по спора на въпроси № 2 и № 3 също следва да бъде отречена.

Въпрос № 2 е относно задължението на банката при промяна на методиката и приемане на нов индекс за определяне на лихвените нива от „Софибор“ да преизчисли лихвения процент и да представи нов погасителен план.Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, съответно не кореспондира с мотивите на въззивното решение, в които е прието, че банката не е изменяла едностранно лихвения процент.

Въпрос № 3 е също неотносим, тъй като въззивният съд не е обсъждал възражение за погасителна давност.Ето защо липсва и връзка на преюдициалност с поставения въпрос по тълк. д.№ 3/2023г. ОСГТК на ВКС, поради което искането за спиране, на осн. чл.292 ГПК, е неоснователно.

Поради изложеното, и тъй като не се констатира вероятна нищожност или недопустимост, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора, разноски на касаторите не се дължат.Не се присъждат разноски и на ответника по касационната жалба, тъй като липсват данни такива да са извършени.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 566/02.05.2023г. по възз. гр. д.№ 2181/2022г. на ОС - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: