О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1723

гр.София, 09.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3087/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети И. Рилски“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 2114 от 26.04.2023 г. по гр. д.№ 1405/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 26.11.2021 г. по гр. д.№ 62730/ 2020 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Л. Б. М. сумата 8 670 лв - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при работа при съответния работодател в последните 10 години от трудовия му стаж, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1 286,05 лв - лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 15.12.2020 г. и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига материалноправните въпроси „Следва ли допълнително възнаграждение, което е регламентирано във вътрешен акт на работодателя като такова с непостоянен характер да се квалифицира като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, без наличието на необходимите критерии?“ и „Следва ли това допълнително възнаграждение с непостоянен характер да се включва при изчисляване на брутното трудово възнаграждение за целите на обезщетението...