ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 874

Гр. София, 09.04.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 223 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Л. П. срещу определение № 612 от 01.11.2023 г. по т. д. № 363/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е оставена без уважение молбата на В. Л. П. чрез адвокат А. за допълване на определение № 472/25.08.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като бъде осъден „Алпинист 2000“ ЕООД да заплати на адвокат Ц. А. на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД сумата 5 350 лв. – възнаграждение за оказана защита на ЧСИ В. П. в производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че е недопустимо съдът да тълкува волята на жалбоподателя и след като последният е посочил, че обжалва първоинстанционния акт изцяло, съдът е длъжен да се съобрази с неговата воля. Излага, че законът ясно очертава в кои случаи се дължат разноски, а на преценката на страната е оставено да избере дали ще ангажира адвокат или не. Сочи, че е изготвен и подаден отговор на частната жалба при условията на чл. 38 ЗЗД и адвокатът има право на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което определение № 472/25.08.2023 г. бъде допълнено в частта за разноските, като бъде осъден „Алпинист 2000“ ЕООД да заплати на адвокат Ц. А. на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД сумата 5 350 лв. – възнаграждение за оказана защита на ЧСИ В. П..

Ответникът по жалбата, „Алпинист 2000“ ЕООД, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че между него и ЧСИ В. П. не е възникнало процесуално правоотношение, поради което не му дължи разноски. Сочи, че ЧСИ В. П. е юрист и фактът, че е ангажирал адвокат да го представлява при уговорен прекалено висок размер на възнаграждение представлява злоупотреба с права. Изтъква и че с първоинстанционното определение № 407 от 31.05.2023 г. по гр. д. 90/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, вече е присъдено възнаграждение на адвоката в размер на сумата 10 666,25 лв., което е прекомерно, като се има предвид, че производството по делото е прекратено, без да е разгледан предявеният иск. По тези доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определението, чието допълване по отношение на разноските се иска, е разгледана частната въззивна жалба срещу определение № 407/ 31.05.2023 г. по гр. д. № 90/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч, само в частта, с която е прекратено производството по предявения от „Алпинист 2000“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците „ОББ“ АД и „Б. Б. ЕООД, но не и в частта за прекратяване на делото спрямо ЧСИ В. П.. Подчертал е, че последната воля на съда е ясна, като е обоснована с извършен анализ на съдържанието на жалбата, включително съдържащите се в жалбата изявления на ищеца за неправилно конституиране от съда на ЧСИ П. като ответник по спора и че волята на ищеца не е била той да бъде ответник, а само да бъде уведомен за иска като орган, пред който е висящо принудителното изпълнение. Отчел е, че тези изявления очевидно съвпадат с извода на ОС по обжалвания съдебен акт, че ЧСИ не следва да е страна в производството. Обобщил е, че по тези мотиви счита, че между жалбоподателя „Алпинист 2000“ ЕООД и ЧСИ П., представляван от адв. Ц. А., не е възникнало валидно процесуално правоотношение пред въззивния съд като предпоставка за ангажиране отговорността за разноски по чл. 78 ГПК по частната жалба. Допълнил е, че при липсата на оплаквания срещу акта на съда в частта му за прекратяване на делото спрямо ЧСИ П., очевидно е, че няма основание за осъществяване на правна защита. Счел е, че с депозирания отговор адв. А. фактически е реализирал ефективна защита във връзка с инкорпорираното в частната жалба искане за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските и тази защита ще бъде съобразена в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК пред ОС. По тези съображения е оставил без уважение искането на ЧСИ П. чрез адв. Ц. А. за допълване на определение № 472/ 25.08.2023 г. в частта за разноските, като бъде осъден „Алпинист 2000“ ЕООД да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер на сумата 5 350 лв. за оказаната защита на ЧСИ В. П. в производството по в. ч.гр. дело № 363/ 2023 г. по описа на АС – В. Т.

Определението е правилно.

Видно от съдебния акт, чието допълване в частта за разноските е искал жалбоподателят - определение № 472 от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 363/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. със същия по подадена частна жалба от „Алпинист 2000“ ЕООД е потвърдено определение № 407 от 31.05.2023 г. по гр. д. 90/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на „Алпинист 2000“ ЕООД срещу „ОББ“ АД и „Б. Б. ЕООД и е прекратено производството в тази част.

Съобразно разгледания със съдебния акт предмет на частната жалба ЧСИ В. П. не е насрещна страна по жалбата по смисъла на чл. 276, ал. 1 ГПК, доколкото жалбата не засяга негов легитимен правен интерес, поради което последният няма право на писмен отговор, нито на извършени във връзка с подаден такъв разноски, които да бъдат възложени на жалбоподателя.

Всички изложени оплаквания в сезиралата ВКС жалба са такива за непълнота на съдебния акт - определение № 472 от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 363/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. и са относими към евентуална процедура по чл. 250 ГПК, каквато не е инициирана, но не са от значение за крайния правилен извод на въззивния съд, че при този разгледан с определението предмет на обжалване не е възникнало процесуално правоотношение пред въззивния съд със страна ЧСИ В. П., респективно последният, доколкото не участва в делото /не е страна в частното производство/, няма признато от чл. 78 ГПК право на разноски.

По тези мотиви изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното определение, с което въззивният съд е оставил без уважение искането на ЧСИ П. чрез адв. Ц. А. за допълване на определение № 472/ 25.08.2023 г. в частта за разноските, като бъде осъден „Алпинист 2000“ ЕООД да заплати на адв. Ц. А. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер на сумата 5 350 лв. за оказаната защита на ЧСИ В. П. в производството по в. ч.гр. д. № 363/ 2023 г. по описа на АС – В. Т. следва да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 612 от 01.11.2023 г. по т. д. № 363/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.