Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение

обезщетение за имуществени вреди

обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа

№ 23

С. 13.02.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: Мария Иванова

Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр. д. № 2334/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 987 от 03.10.2012г., постановено по настоящото дело № 2334/2013г. на ВКС, ІІІ г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1876 от 28.11.2012г. по в. гр. д. № 2220/2012г. В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 695/10.04.2012г. по т. д. № 634/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратено производството по делото.

Ответникът по касация [фирма] чрез пълномощника си адв. С. П. моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос необходимо ли е евентуалният иск да е идентичен като предметно съдържание с главния иск.

По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

За да допусне касационно обжалване ВКС е констатирал противоречие на въззивното решение /с което частичната недопустимост на евентуалния иск е обоснована с мотиви, че евентуалната претенция следва да бъде с идентично предметно съдържание като...