№ 57

ГР. С., 12.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.02.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №7715/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Подадена е молба от Т. Ч. /като наследник на А. К./ за отмяна на определение на Несебърски районен съд /РС/ от 8.03.13 г. по гр. д. №1143/12 г., с което е върната подадената от А. К. срещу Щ. И. искова молба по чл. 21 от СК. Прието е, че в дадения от съда срок не са отстранени нередовностите на исковата молба, а именно – да се посочат наследници на починалата ищца, указания за което са дадени на ангажирания от нея адвокат.

Молбата за отмяна е недопустима на две основания: определението на РС, с което се връща нередовна искова молба и се прекратява делото, няма сила на пресъдено нещо за спора и не подлежи на отмяна. Освен това обжалваното определение не е влязло в сила – ППВС№2/77, т. 1 и 2. На осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК при смърт на ищеца съдът взема мерки за издирване и конституиране на наследниците му. Делото се спира по право на осн. чл. 229, т. 2, вр. с чл. 61 ГПК и без страна да е поискала това или съдът да го е разпоредил и се възобновява след конституиране на наследниците на ищеца. В случая определението за прекратяване на делото е връчено на адв. Т. – процесуален представител на починалата ищца, след смъртта й, която прекратява упълномощаването и при спряно по силата на закона производство. Такова връчване е нередовно и не е начало на срока за обжалване....