О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1724

София, 09.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2939 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Н., ЕГН [ЕГН] и В. А. Т., ЕГН [ЕГН] против решение № 54 от 22.03.2023 г. по гр. д.№ 15/2023 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 409 от 10.08.2022 г. по гр. д. № 559/22 г. от Габровския районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 30 ЗН, предявен от касаторите против Х. М. Х. и „Корект Бг ООД, ЕИК 202233158 за възстановяване на запазена част на всеки от ищците от наследството на М. С. Т., чрез намаляване на извършените от наследодателката им дарения на собствената й 1/2 ид. част от недвижими имоти, подробно описани в нотариален акт за дарение № 41, том II, рег. № 1459, дело № 163 от 28.02.2013 г. и нотариален акт за дарение № 149, том II, рег.№ 1752, дело № 245 от 07.03.2014г. и двата по описа на нотариус А. А. с рег. № 019 на НК и район на действие РС - Шумен

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на правилата за придобивна давност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като ищците не са приели наследството по опис, а не е налице разпореждане с цялото имущество на наследодателката, защото тя е придобила през 2002 г. недвижим имот, с който не се е разпоредила до смъртта си. Считат, че по формулираните въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото тези за давността са неотносими към спора, а с тези, касаещи приложението на чл. 30 ЗН се е съобразил съда.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищците са единствени наследници на М. С. Т., починала на 13.11.2020 г. - В. А. Т. е преживял съпруг, а С. М. Н. – син и съгласно чл. 29, ал.3 ЗН, запазената част на всеки от двамата е по 1/3. С договори за дарение, оформени с нот. акт № 41, том II от 28.02.2013 г. и нот. акт за дарение № 149, том II, от 07.03.2014г., двата по описа на нотариус А. А., наследодателката се е разпоредила с възстановените й имоти в полза съответно на Х. М. Х. /с първия акт/ и „Корект Бг ООД /с втория акт/. Х. М. Х. не е наследник на М. С. Т.. Безспорно е, че ищците не са приели наследството по опис, според признанието им в исковата молба.

Дарените имоти не изчерпват имуществото на дарителката, тъй като с нот. акт № 108 от 12.08.2002 г., на нотариус П. С. М. Н. е дарил на наследодателката М. С. Т. 1/2 ид. части от недвижим имот находящ се в [населено място] дворище пл. № ***от кв. ***, с площ 400 кв. м. по плана на [населено място] ***ч., пропадащ в УПИ *** жилищна сграда и Дом на книгата кв. ***, заедно с първи етаж от масивна двуетажна сграда с площ от 98 кв. м., заедно със западна реална половина от тавана и трите мази. Този имот е идентичен с ПИ ***от кв. ***по плана на [населено място]. До смъртта си на 13.11.2020 г., наследодателката не се е разпоредила с този имот, видно от приложената справка от персоналната й партида в службата за вписване.

Две години след първото прехвърляне, С. Н. се е разпоредил отново със същия имот, като е продал на Т. И. Д. с нот. акт № 36, том ІІІ от 25.11.2004 г. същия първи етаж от масивна жилищна сграда, двуетажна, с площ от 98 кв. м. в ПИ ***от кв. ***по плана на [населено място] – ІІ етап ІІІ част, който попада в УПИ ***- жилищно строителство с площ на поземления имот от 398 кв. м., заедно с прилежащите към етажа западна реална половина от тавана и трите мази, заедно със съответните ид. части от сградата и съответно от ПИ.

За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че ищците не са спазили изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис, което е преценено с разясненията с ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, като материално правна предпоставка за реализирането на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Въззивната инстанция е приела, че не е налице изключението от хипотезата на т. 4 на посоченото ТР – да е извършен един дарствен акт в полза на един надарен, с който да е изчерпано цялото имущество на наследодателя. За хипотезата на изключението, съдът се е позовал на решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 55/ 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 на ІІ ГО на ВКС. Мотивирал се е с това, че са извършени две дарения – през 2013 и 2014 г. в полза на различни субекти и че с тях не е изчерпано цялото имущество на наследодателката, защото тя не се е разпоредила с придобития имот през 2002 г. до смъртта си. Извършеното 2004 разпореждане със същия имот е преценено като ирелевантно, защото прехвърлител е друго лице, а не наследодатеката, която се е легитимирала като собственик. Последващата сделка от 2004 г. след разпореждането през 2002 г. от същия прехвърлител със същия имот е преценено като нетранслативно. Така поради това, че за да упражнят правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН, ищците е следвало да приемат наследството по опис по чл. 30, ал. 2 от ЗН, което не са сторили и защото това е материална предпоставка за реализиране на правото им да искат възстановяване на запазена част, искът е приет за неоснователен, поради което е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен.

Предвид изложеното относно съдържанието на мотивите към възивното решение, настоящата инстанция не констатира противоречие със съдебната практика по първия въпрос „длъжен ли е въззивният съд да даде свое разрешение на спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението, следва ли въззивният съд да изрази ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност“. Мотивите на въззивното решение съдържат преценка на доказателствата и фактически изводи от тях, въз основа на които и в съответствие със закона и задължителната и казуална съдебна практика на ВКС са изведени и правните изводи. Твърденията на касаторите за противното не кореспондират на съдържанието на обжалваният акт. Затова по първият въпрос не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Същото се отнася и до втория и третия въпрос, които преформулират в различни варианти първия по друг начин и се отнасят до задължението на възивния съд да обсъди доказателствата и да формира самостоятелни изводи от тях по оплакванията във възивната жалба, да обсъди всички доводи и възражения на страните. Въззивното решение е съобразено с възпроизведените цитати от цитирани решения на ВКС по посочените три въпроса за правомощията на въззивната инстанция, обобщени при действието на ГПК от 2008 г. при условията на ограничен въззив с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивите на възивното решение са съобразени с този тълкувателен акт.

Четвъртият въпрос е: следва ли да се приеме, че решението на въззивният съд е постановено в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, ако с него е прието, че „владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиване по давност се превръща автоматично в право на собственост“. С цитираното от касаторите ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че фактическият състав на придобивната давност за недвижими имоти, съгласно чл. 79 ЗС включва два елемента - владение и изтичане на десет годишен или пет годишен период от време. Срокът започва да тече от установяване на владението. Изтече ли срокът, владението се трансформира автоматично в право на собственост. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗЗД позоваване на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. В настоящия случай цитираното ТР е неприложимо към казуса, защото няма позоваване на придобивна давност. Касаторите и конкретно С. М. Н., който е прехвърлил на майка си /наследодателката/ през 2002 г. недвижим имот не може да се позовава на придобивна давност от името и в полза на лицето, на което през 2004 г. отново е прехвърли същия имот /чл. 26, ал.2 ГПК/. Последното и не участва в настоящото производство. Поради същата причина е неотносим към спора и следващият пети въпрос: „следва ли съдът да отчете възможността чрез владение на част от сграда, съставляваща самостоятелни жилище, да се придобие съответната идеална част“. Така предвид изложеното, четвърти и пети въпрос са неотносими към настоящия спор, защото не са включени в предмета му, по тях съдът не се е произнасял и те не формират основание за допускане до касационен контрол.

Шестия въпрос е: „следва ли съдът да изследва въпроса относно наличието на имоти в патримониума на наследодателя като преюдициален за иска по чл. 30 ЗН и изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис, както и да привлече преобретателя на имота като страна по делото“. Твърди се противоречие с решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 55/ 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 на ІІ ГО на ВКС и решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д.№ 221/2010 г. на ВКС, ІІ гр. о. На първите две решения се е позовал въззивният съд и мотивите му са съобразени с тях. В третото е прието същото. Съдебната практика по зададения въпрос е обобщена с приетото ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, с което се е съобразил съдът – изследвал е наличието на други имоти от наследодателката освен дарените от нея и е установил наличието на такъв по персоналната й партида, водена по Правилника на вписванията. Искът по чл. 30 ЗН е отхвърлен поради отсъствие на материално правна предпоставка за уважаване на такъв иск – приемане на наследстовто по опис ако завещанието или дарението е направено в полза на непризовани към наследяване наследници и не изчерпва наследството. Това, че ищците не са приели наследството по опис е тяхно твърдение още в исковата молба и съставлява неизгодно за тях факт, защото доказва неоснователността на иска, поради което за съда не е съществувало задължение служебно да го проверява. След установеното, че наследодателката е оставила в наследство друг недвижим имот и предвид признанието на ищците, че не са приели наследството по опис, не е било необходимо да се остойностява маса по чл. 31 ЗН. Или в обобщение, по поставения шести въпрос, не се констатира противоречие, а напротив съответствие със задължителната съдебна практика, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Последният въпрос е: „следва ли да се приеме, че след като съдът не е изследвал въпроса за възможността да се придобие имот от несобственик по давност, който се явява единствен мотив за постановяване на решението му, е постановил решение в противоречие с трайната практика“. Както вече се посочи, въпросът за давността не е включен в предмета на спора и съдът не се е произнасял по него. Касаторът С. Н., който два пъти е прехвърлил недвижи имот – през 2002 г. на майка си /наследодателката/ и през 2004 г. - на трето лице, не може да се позове на придобивна давност от името на трето лице срещу майка му, респективно след смъртта й - срещу себе си. Затова, съгласно приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос не формира никое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Ответникът по касация претендира разноски, но не доказва такива.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 22.03.2023 г. по гр. д.№ 15/2023 г. на Окръжен съд-Габрово по касационна жалба, подадена от С. М. Н., ЕГН [ЕГН] и В. А. Т., ЕГН [ЕГН].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: