О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1692

Гр. София, 08.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.04.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4458/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Г. и Е. Б./ конституирани на мястото на починалия първоначален ищец Г. Г./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр. д. №333/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен иска на касаторите срещу Д. Д. по чл.439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника, поради изтекла погасителна давност за вземанията, сумата по изп. лист от 17.02.11 г. по гр. д. №1655/08 г. по описа на РС Русе в размер на 14230 лв. на осн. чл.534, ал.1 ТЗ, с която ответникът се е обогатил неоснователно поради неплащането й по запис на заповед от 10.12.03 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.08 г. до окончателното й изплащане, както и сумата по изп. лист от 13.06.11 г., издаден по същото гр. д. №1655/08 г. в размер на 4718,45 лв. – деловодни разноски по компенсация, които суми са част от предмета на висящото изп. дело №721/10 г. на ЧСИ И. Х..

ВКС намира касационната жалба за недопустима – вземането произтича от запис на заповед – абсолютна търговска сделка по чл.1, т.8 ТЗ, която е търговска независимо от качеството на страните по нея / в случая физ. лица/. В практиката на ВКС / напр. опр. по т. д. №11/24 г. на първо т. о., опр. по т. д. №1725/21 г. на първо т. о., опр. по...