Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Е. фонд за земеделска земя” А. [населено място] чрез адв. В. К. против въззивното решение, постановено от Окръжен съд Монтана на 29.12.2008 г. по в. гр. д. № 307/08 г. С него е отменено решението на Районен съд Монтана от 04.08.2008 г. по гр. д. № 1140/07 г. и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Е. Ч. И. и “Е. фонд за земеделска земя” А., че М. Н. К. е собственик на нива с площ 15.608 дка, ІІ категория, съставляваща имот пл.№ 56008 по картата на землището на [населено място], общ. Б., находяща се в м. “Средния град” и на основание чл. 108 ЗС дружеството - жалбоподател е осъдено да й предаде владението върху този имот, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. е отменен нотариален акт за продажба на земеделска земя № 167, т.Х, дело № 1602/ 2007 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали правата, които трето лице е придобило от наследник по закон са противопоставими на наследника по завещание, който е вписал обявения препис от завещанието след вписване на нотариалния акт за продажба с оглед разпоредбата на чл. 113 ЗС. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата по касация М. Н. К. чрез своя пълномощник адв. Й. Н. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният земеделски имот е бил собственост на Л. Д. И., поч. на 06.04.2007 г. Със саморъчно завещание от 01.03.2007 г. Л. И. завещал на М. К. всичките си недвижими имоти и движими вещи. М. К. обявила завещанието на 16.04.2007 г. На 27.08.2007 г. е извършено вписване на препис от него. Преди това - на 28.06.2007 г., с нотариален акт № 167, т.Х, дело № 1602/07 г., вписан на 29.06.2007 г., Е. Ч. И., наследник по закон на Л. Д. И., продал имота на “Е. фонд за земеделска земя” А..

Въззивният съд не е зачел правата на жалбоподателя по този нотариален акт по съображения, че в случая разпоредбата на чл. 113 ЗС е неприложима. С нея се разрешава конкуренцията на права между лица, придобили недвижим имот от един и същ собственик, докато праводателят на жалбоподателя - Е. Ч. И., не е бил собственик на продадения имот, тъй като цялото имуществото на наследодателя Л. И. е наследено от М. К. като наследник по завещание.

Преценявайки съображенията на въззивния съд, настоящият състав намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е пряко свързан с изхода на конкретното дело, тъй като изводите на съда за неприложимост на нормата на чл. 113 ЗС в отношенията между наследника по завещание и трето лице, придобило права върху недвижимия имот от наследник по закон преди вписване на акта по чл. 112, б.”и” ЗС са обусловили уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск.

Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като не е доказано твърдението за съществуваща противоречива съдебна практика. Представените от жалбоподателя решения по гр. д. № 4403/07 г. на ВКС, V г. о., по гр. д. № 2571/79 г. на ВС, І г. о. и по гр. д. № 706/03 г. на ВКС, ІІ г. о. не третират поставения правен въпрос, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот са включени в обхвата на подлежащите на вписване актове след изменението на чл. 112 ЗС с § 12 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър - ДВ бр. 34 от 2000 г. Касае се за сравнително нова правна уредба и по въпроса за правното действие на вписванията на тези актове няма създадена трайна съдебна практика, което обуславя наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 29.12.2008 г. по в. гр. д. № 307/08 г.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 31 лв. и представи доказателства за това в съда.

След изпълнение на тези указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: