Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. К. срещу решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд по в. гр. д. № 471 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 99 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 211 от 2007 г. на Районен съд-гр. Чепеларе за отхвърляне като неоснователен на предявения от касатора срещу ОСЗГ-гр. Чепеларе, Д. лесничейство - Ч. и Р. управление на горите - гр. С. иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на С. К. С. да им бъдат възстановени следните гори в землището на с. Б., общ. Чепеларе: 1. гора с площ от 22, 400 дка като ид. част от ревир „Ш”, целия с площ от 1767, 498 дка, 2. гора с площ от 43, 402 дка като идеална част от ревир „Х”, целия с площ към годината на национализацията 1627, 7 дка, а по последно инструментално измерване с площ от 1818, 239 дка и 3. 1/27 ид. ч. от гора в ревир „О”, целия с площ 889, 513 дка.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Необоснован бил извода на съда, че не била доказана идентичността на имената на наследодателя на ищеца С. К. С. с лицето С. К., което било записано като собственик на гора в С. на горопритежателите от с. Б.. Неоснователен бил и изводът на съда, че не била установена по категоричен начин площта на гората в ревир „О”. По делото било изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установявала тази площ на ревира.

Ответниците ОСЗ-гр. Чепеларе, Д. г. с.-гр. Чепеларе и Р. д. по горите - гр. С. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на странате и събраните по делото доказателства, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 601 от 03.07.2009 г. по настоящото дело.

Съществените въпроси, които са поставени за разрешаване от ВКС с горепосоченото определение, са следните: дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство, с какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност и основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите. По тези въпроси настоящият състав на ВКС счита следното:

1. Издаденото от общината удостоверение за идентичност на имена, ако е изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението на РБ, е официален документ по смисъла на чл. 143 от ГПК отм. и аналогичния чл. 179 от новия ГПК, тъй като е издадено от длъжностно лице в общината, по установената форма и ред и в кръга на службата му. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация от 1999 г. именно в правомощията на общинската администрация е да издава такива удостоверения. Поради това, такова удостоверение се ползва с доказателствената сила на официалните документи.

2. Идентичността на имената на едно лице по два различни документа /респективно обстоятелството, че два или повече документа се се отнасят до едно и също лице/ може да се установява със всякакви доказателствени средства: удостоверния от общината или декларации за идентичност на имената на това лице, удостоверения за раждане, в които са посочени имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е посочено, че един от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни решения за осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице и др.

3. За да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа /например, поради сключването на брак преди 1944 г., когато съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са се вписвали личното и фамилното име на съпруга й/. Съвпадението на две от имената на лицето в два документа /личното и бащиното име или личното и фамилното име/, когато насрещната страна по делото не спори относно това, че двата документа се отнасят до едно и също лице, също е достатъчно, за да се приеме идентичност на лицата по тези два документа.

4. Иск за собственост върху идеална част от ревир е основателен и в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на г., ако ищецът е доказал своето или на наследодателя си право на собственост върху гора с определена площ към момента на национализацията. Това е така, тъй като по предявен иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСВГЗГФ установяването на площта на ревира, в която се е намирала процесната гора, към датата на национализацията на г. и съответно колко ид. ч. от сегасъществуващия ревир представлява притежаваната от ищеца по делото или от неговия наследодател гора, не е в тежест на ищеца. Същият следва да докаже само, че той или неговият наследодател са притежавали право на собственост върху гора с определена площ, която впоследствие е била национализирана, след което процесуално задължение на съда е, чрез назначаване и изслушване на лесотехническа експертиза, да установи колко идеални части от сегасъществуващия ревир представлява гората, която е притежавал ищецът или неговият наследодател преди национализацията. Поради това съдът не може да отхвърли иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСВГЗГФ само на основание, че ищецът не е доказал каква е площта на ревира преди национализацията и към настоящия момент.

С оглед на горепосоченото разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение е неправилно. В него, в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е зачел доказателствената сила на представеното от ищеца удостоверение за идентичност на имената на С. К. С. и С. К. и с оглед на това неправилно е приел, че тъй като в С. на горопритежателите в с. Б. от 1947 г. фигурирало името на С. К., за който не било установено, че е наследодателя на ищеца С. К. С., ищецът не е доказал правото на собственост на наследодателя си С. С. върху претендираните гори, находящи се в ревир „Ш” и ревир „Х”.

На следващо място, напълно неправилно е прието, че въпреки че за претендираните 1/27 ид. ч. от ревир м.„О” ищецът е представил записка за вписване на нотариален акт № 6 от 21.04.1942 г., искът за този имот е неоснователен, тъй като не била установена площта на ревира към датата на изготване на нотариалния акт, поради което не било ясно какъв е дела на наследодателя на ищеца от сегасъществуващия ревир. С оглед приетото от настоящия състав на ВКС по четвъртия поставен по делото правен въпрос, въззивният съд е бил длъжен служебно, чрез назначаване на лесотехническа експертиза, да установи каква е площта на ревир „О” и каква идеална част от този ревир притежават наследниците на С. К. към настоящия момент. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановено от този съд решение.

Поради гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като по него се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: 1. Служебна преценка от страна на въззивния съд на допустимостта на предявения иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСВГЗГФ след служебно събиране на доказателства затова, дали претендираните от ищеца гори в ревир „Ш”, в ревир „Х” и в ревир „О” /стара м.”Х”/ по списъка за горопритежателите от 1947 г. и записката за вписване на нотариалния акт № 6 от 21.04.1942 г. не са идентични с част от г., записани на името на С. К. в емлячния регистър от 1949 г., които вече са били заявени и възстановени на наследниците на С. К. С. и 2. Д. и изслушване на лесотехническа експертиза със задача да установи каква е била площта на г. в м.”Х”, включени понастоящем в ревир „О”, към 1942 г. и с оглед на това колко идеални части от сегасъществуващия ревир „О” притежават наследниците на С. К., който според нотариалния акт № 6 от 21.04.1942 г. е притежавал ид. ч. от тогавашната гора и паша в м.”Х”.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 471 от 2008 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.