Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

В. Г. А. – Т. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІV г. о. № 150 от 18.03.2008г. по гр. д. № 1005/2007г., решение на Софийски градски съд ІІ-г отделение от 07.05.2006г. по гр. д. № 1230/2005г. и решение на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002г. по гр. д. № 200/2003г.

Молителката твърди, че правото й на участие по делото е нарушено, защото тя не е била редовно призовавана пред инстанциите по същество.

Ответниците изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество е и неоснователна.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

С решенията, предмет на молбата за отмяна е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от А. М. М., Л. Н. Н., Г. Н. Н. и З. А. Н. против Г. И. А., А. Г. А. и В. Г. А. като е възстановена собствеността на ищците на одържавения по ЗОЕГПНС апартамент № 4 в сградата на бул.”Ц” № 8а в гр. С., продаден с договор по реда на Наредбата за продажба и замяна на жилища от 12.01.1977г. на В. Ф. А. и Г. И. А. на основание чл. 7 ЗВСОНИ.

Решенията, с които е уважен иска от районния съд и на въззивния съд, с което то е потвърдено, са били обжалвани само от ответницата по делото А. Г. А., но подадните от нея жалби са създали висящност на спора и за необжалвалите ответници, които са необходими другари като наследници на В. Ф. – купувач по договора за продажба по иска за прогласяване на неговата нищожност. По тези съображения е неоснователен доводът на ответниците, че по отношение на В. Г. А. – Т. решението на първоинстанционния съд е влязло в сила през 2003г. и молбата за отмяна е просрочена, тя е подадена в тримесечния срок от влизане в сила на решението на Върховния касационен съд, с което приключило разглеждането на спора и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Нарушението на процесуалните правила при призоваването на страната пред районния съд не са относими към производството за отмяна, защото с оглед характера на въззивното производство, в което се разглежда самия материалноправен спор и липсата на процесуална възможност втората инстанция да отмени обжалваното решение поради нарушено право на участие на страните, заинтересованата страна може да направи своите правоизключващи възражения и доводи за неоснователност на иска и във връзка с тях неограничено да сочи доказателства пред въззивния съд. Следователно при проявена процесуална активност страните могат да защитят в пълен обем правата си пред втората инстанция, нарушението на правилата за призоваване пред районния съд не може да се отрази на правилността на решението и на това основание отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК не може да се допусне.

Пред районния съд по повод направено искане от А. Г. А. за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, В. Г. А. – Т. е депозирала на 13.05.2003г. молба, в която е посочила като адрес за призоваване гр. С., ул.”Ц” №8а ет.І., който видно от представеното в производството за отмяна заверено като препис копие от лична карта е посочен от 2000г. за неин постоянен адрес по чл. 27 от Закона за Българските лични документи. Именно от този адрес тя е призовавана в производството пред Софийския градски съд, но призовките са се върнали с отбелязване, че по сведение на служители и охраната на сградата на посочения адрес се намира офис на фирма”А”. Дадените сведения са удостоверени и с подпис на свидетел. При тези данни съдът правилно е приложил последиците на чл. 51 ал. 1 ГПК отм., като е приел призовките за редовно връчени, тъй като има надлежно удостоверяване на длъжностното лице, че В. Г. А. – Т. не живее на адреса, който сама е посочила по делото. Неотбелязването на трите имена на лицата, дали информацията не е нарушение на правилата за призоваване, защото такова изрично изискване се съдържа само в чл. 47 ГПК отм. при удостоверяване отказът да се получи призовката или съобщението. В производството за отмяна не се твърди, че молителката е живяла на този адрес, а от ответниците са представили доказателства, установяващи, че там са регистрирани няколко фирми, което потвърждава данните в призовката. С оглед на изложеното няма основание да се приеме, че молителката е била лишена от възможността да участва по делото поради нарушение на правилата за призоваване пред въззивния съд. Те не са нарушени и от Върховния касационен съд, тъй като призоваването пред него е извършено по реда на чл. 218д ГПК отм. чрез обнародване в „Д” бр. 107/2007г. В обявлението са посочени трите имена на молителката, номера на делото и страните по него, както и датата на съдебното заседание. Посочването на адреса, на който е призовавана пред районния съд вместо регистрирания постоянен адрес, който тя е посочила по делото не опорочава процедурата по призоваване, защото не съдържа подвеждаща за страната информация, която да внесе съмнение, че призоваването може да не се отнася за нея, а за друго лице. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. А. – Т. за отмяна на основание чл. 303 т. 5 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, ІV г. о. № 150 от 18.03.2008г. по гр. д. № 1005/2007г., на Софийски градски съд ІІ-г отделение от 07.05.2006г. по гр. д. № 1230/2005г. и на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002г. по гр. д. № 200/2003г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: