№ 248

София, 12.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4807 по описа за 2017г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Г. М. от [населено място] против въззивно решение № 1154 от 22.05.2017г. по в. гр. д. № 723/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 2.11.2016г. по гр. д.№ 4042 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете на Ц. Г. М. против ВМА [населено място], с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съответно за сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1 887.62лв., законната лихва за времето от 10.08.2014г. до 23.03.2015г.

Срещу така подадената касационна жалба са постъпили два отделни отговори – от ВМА [населено място] и от [фирма], с които се оспорват както допустимостта на подадената жалба /поради липса на поставен ясен и вътрешно непротиворечив въпрос/, така и нейната основателност.

Касационата жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Изводът си за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е мотивирал с липса на установено противоправно поведение на лекари от ВМА, което да е в причинна връзка...