О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

С., 11.04.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 5010/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. П. Г., чрез пълномощника адвокат Т. Б., срещу въззивно решение № 340 от 18.07.2017г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 231/17г., с което е потвърдено решение № 101/07.03.2017г., постановено по гр. д. № 706/2016г. на Смолянски районен съд и [фирма] е осъдено да заплати на С. Н. П. 1670, 77лв.- разноски, сторени във въззивната инстанция. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против С. Н. П. иск по чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ за сумата 38025, 70лв.- стойност на получена, но неотчетена стока, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.07.2016г., до окончателното изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване – основно и допълнително, се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите, уточнени и обобщени от съда: „дали самото образуване на наказателно производство за кражба по НК /спряно до намиране на извършителя/ без да се вземат предвид действията / бездействията на МОЛ оборва презумцията по чл. 207 от КТ за отговорността на отчетника и дали въззивният съд следва да обсъди и прецени...