Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 1573 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ф. Д. Е. ЕООД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. М. Р., срещу решение № 2592 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело № 848/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 02/16/310720/10782/01 от 10.12.2020 г. по схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ с изх. № 01-2600/1707/15.03.2021 г. /УП с изх. № 01-2600/1707/15.03.2021 г./ в обжалваните му части и „Ф. Д. Е. ЕООД е осъдено да заплати на ДФЗ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, като се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и на акт от по-висока степен, какъвто според касатора се явява цитираният в жалбата Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39. Отправя се искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази данните по делото и доводите на касатора, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Ф. Д. Е. ЕООД против УП с изх. № 01-2600/1707/15.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по заявка за плащане № 02/16/310720/10782/01/10.12.2020 г. на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ /Наредбата/ заявената от „Ф. Д. Е. ЕООД финансова помощ по схема „Училищен плод“ е отказана за плащане в размер на 10 655,23 лева без ДДС и ДДС в размер на 2 131,05 лева поради неспазване на изискването по чл. 9, ал. 10 от същия нормативен акт, а заявената от дружеството финансова помощ по схема „Училищно мляко“ е отказана за плащане в размер на 13 984,14 лева без ДДС и ДДС в размер на 7 280,83 лева поради неспазване на изискването по чл. 11, ал. 3 от наредбата.

От първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на оспореното УП с изх. № 01-2600/1707/15.03.2021 г., приети са допълнително представени от „Ф. Д. Е. ЕООД писмени доказателства, по искане на жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Фактическите установявания на административния съд са изградени въз основа на задълбочен анализ на приобщените по делото доказателства, по отношение на които са изложени изключително подробни и обстоятелствени мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция и които, предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение, още повече, че между страните липсва спор по фактите. В обобщени мотиви следва да се посочи, че фактическите констатации на административния орган, послужили като фактическо основание за постановяването на частичен отказ на заявената за плащане финансова помощ, са приети за безспорно установени по делото. Същите не се оспорват от касационния жалбоподател и в резюме се свеждат до следното: Към подадената заявка за плащане № 02/16/310720/10782/01/10.12.2020 г., както и с отговор вх. № 02-161-2600/183/12.02.2021 г., изпратен на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в следствие на получено уведомително писмо, съдържащо искане за представяне на допълнителна информация, не е представен сертификат за съответствие на качеството на доставените конвенционално произведени плодове /банани и круши/ за периода 23.11.2020 г. – 27.11.2020 г., издаден на името на „Ф. Д. Е. ЕООД или на производителя на плодовете. Представени са два броя сертификати за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз /ЕС/, съответно № 640/ПВ-19 за доставените в процесния период количества банани с произход Еквадор и № 639/ПВ-19 за доставените през същия период количества круши, с произход Белгия, издадени на името на дружеството „Фрутария“ ООД, от което касаторът е закупил доставените по схемата плодове. Към заявката за плащане и допълнително представените в хода на административното производство документи с отговор вх. № 02-161-2600/183/12.02.2021 г. не са представени приемно-предавателни протоколи за закупените количества млечни продукти, доставени през отчетен период 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г., подписани от „Ф. Д. Е. ЕООД, като предоставените на административния орган приемно-предавателни протоколи за закупени през този период количества млечни продукти са подписани от производителя „Б. Ч. ЕООД и от неговия дистрибутор „Б. Г. ЕООД, от когото касаторът е закупил доставените по схемата млечни продукти. Безспорно е установено по делото също така, че с Акт за одобрение изх. № 01-2600/4112/31.08.2020 г. „Ф. Д. Е. ЕООД е одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, както и че това дружество не е земеделски стопанин – производител на доставените по схемата конвенционално произведени банани и круши, както и не е производител на доставените по схема „Училищно мляко“ процесни количества млечни продукти. Установено е също, че „Фрутария“ ЕООД не е производител на процесните количества конвенционално произведени банани и круши, както и че „Б. Г. ЕООД не е производителят на доставените по схемата процесни количества млечни продукти.

При така установеното от фактическа страна и съобразно извършената служебна проверка на всяко едно от основанията по чл. 146 от АПК, административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Като констатира съответствието на фактическата установеност по делото с приложените от административния орган правни основания, първостепенният съд излага мотиви, че след като за доставените от касатора количества конвенционално произведени плодове /банани и круши/ за съответния период не са представени сертификати за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци /наредба № 16/2010/, издадени на името „Ф. Д. Е. ЕООД, то правилно предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 10 във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 2 от наредбата заявената финансова помощ е редуцирана, тоест е отказана частично. По отношение на заявената финансова помощ по схема „Училищно мляко“ административният съд посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 3 от наредбата доколкото касаторът в качеството му на доставчик по схемата не е представил подписан от него и производителя на тези продукти приемно – предавателен протокол за закупените от производителя млечни продукти, поради което правилно на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 3 от наредбата финансовата помощ е частично отказана за плащане. Така мотивиран, административният съд е постановил атакуваното решение, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Ф. Д. Е. ЕООД срещу горепосочения административен акт.

Предвид съдържанието на касационната жалба и неясно формулираните от касатора аргументи в подкрепа на изложените от него общи твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, и същевременно обхвата на дължимата от касационната инстанция проверка съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. При напълно изяснена и вярно установена фактическа обстановка по делото, обусловена изцяло от приобщените пред първата инстанция доказателства, съдът е издирил правилно относимите към възникналия спор правни норми, които освен това е тълкувал и приложил правилно.

Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а от същия нормативен акт. В разглеждания случай финансовата помощ по схема „Училищен плод“ е редуцирана поради установено от административния орган неизпълнение на чл. 9, ал. 10 от наредбата, а по схема „Училищно мляко“ – поради констатирано неизпълнение от страна на одобрения доставчик на изискването по чл. 11, ал. 3 от наредбата. При липсата на спор по фактите между страните, разрешаването на спора по делото се обуславя от отговорите на следните два правнозначими въпроса: Първо, отговаря ли на изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата одобрен изпълнител по схема „Училищен плод“, за когото е безспорно установено, че не е производител на доставените количества конвенционално произведени плодове, както и че представя сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16/2010 г., който не е издаден на негово име, а е издаден на името на прекупвача/вносителя, от когото одобреният доставчик по схемата е закупил доставените плодове; и второ, спазено ли е изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата при безспорната установеност по делото, при която представените от одобрения доставчик по схемата /който не е производител/ приемно – предавателни протоколи не са подписани от производителя на доставените млечни продукти, а са подписани от дистрибутора на млечните продукти, от когото одобреният доставчик по схемата е закупил млечните продукти. Настоящият съдебен състав счита, че отговорите на така формулираните въпроси са отрицателни.

Съгласно чл. 9, ал. 10 от Наредбата, предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. Безпротиворечиво и последователно в съдебната практика е застъпено схващането, че доставчик по смисъла на цитираната разпоредба от Наредбата е само одобреният с изричен акт за одобрение по съответната схема изпълнител на доставките, а не всеки доставчик – вносител, прекупвач или друг стопански субект, от когото одобреният изпълнител по схемата, в случая „Ф. Д. Е. ЕООД, е закупил доставяните по схемата конвенционално произведени плодове. В този смисъл са множество постановени от Върховния административен съд съдебни актове, сред които решение № 4778/18.05.2022 г. по адм. дело № 2548/2022 г., решение № 8866/12.10.2022 г. по адм. дело № 3604/2022 г., решение № 4040/27.04.2022 г. по адм. дело № 1462/2022 г. и др. Според посочената практика, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, само одобреният изпълнител по схемите се явява доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 от наредбата, поради което именно той в качеството си на доставчик по схемите следва да представи сертификат за съответствие на качеството съгласно наредба № 16/2010 г., издаден на негово име, когато, както в разглеждания случай, не може да представи сертификат за съответствие на качеството, издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от наредбата, когато доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти, доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти в учебните заведения се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са закупени, и от доставчика. По смисъла на цитираната разпоредба доставчик е само одобреният изпълнител за извършване на доставки по схема „Училищно мляко“, а не прекупвачът или дистрибуторът, от когото, както в процесния случай, одобреният изпълнител по схемата „Ф. Д. Е. ЕООД е закупил млечните продукти. Горното е в синхрон с трайно установената по въпроса съдебна практика, от която настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони /за справка – решение 3854/20.04.2022 г. по адм. дело № 510/2022 г., решение № 1079/07.02.2022 г. по адм. дело № 11220/2021 г. и др./.

Ето защо, предвид изложеното, правните изводи на административния съд за съответствие на фактическите констатации на административния орган с приложените в атакувания административен акт правни основания по чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка съответно с чл. 9, ал. 10 и с чл. 11, ал. 3 от наредбата са правилни. След като касаторът не е представил сертификат за съответствие на качеството на доставените по схема „Училищен плод“ процесни количества банани и круши, издаден на негово име, и след като не е представил подписан от него приемно-предавателен протокол за закупените от „Б. Ч. ЕООД процесни количества млечни продукти, доставени по схема „Училищно мляко“, то законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 2 от наредбата полагащата му се финансова помощ е била редуцирана от административния орган с издаване на атакувания пред първостепенния съд акт поради неизпълнение на изискванията по чл. 9, ал. 10 и чл. 11, ал. 3 от наредбата. Изложеното предопределя правилността на атакуваното пред настоящата инстанция първоинстанционно решение.

За пълнота следва да се посочи, че не намират основание оплакванията на касатора за противоречие на обжалваното решение с целта на закона и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година

относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения /Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39/. Целта на закона не може да се извлича от проект на подзаконов нормативен акт, а видно от преамбюла на директно приложимия в случая Регламент /ЕС/ № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, целта на европейския законодател е децата в ранна детска възраст да бъдат приобщавани към здравословни хранителни навици чрез консумацията не на каквито и да било плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, с неизяснено качество и произход, а само на такива, които са произведени на територията на Европейския съюз и притежават гарантирано от европейските правни норми качество. Наред с това, цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 не съществува самостоятелно в правния мир и следва да бъде тълкувана и прилагана с оглед на всички относими към материята правни норми. Подробен анализ на относимото към схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ европейско законодателство се съдържа в постановеното по настоящото дело определение от 16.06.2022 г., с което е оставено без уважение искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. За целите на настоящото изложение, предвид неоснователността на твърдението на касатора за противоречие на обжалваното решение с чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, е достатъчно само да се отбележи, че според чл. 63, 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер /каквото качество несъмнено притежава касаторът/, не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение съответства на материалния закон и при липсата на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Страните не претендират присъждането на разноски, поради което съставът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2592 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело № 848/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА