Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 1584 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на заместник – началника на Гранично полицейско управление -Видин, при РДГП -Русе против решение № 6962 от 24.11.2021 г., постановено по адм. д. №8394/2021 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което съдът е отменил заповед с рег. № 5401ПАМ-94/02.08.2021 г. на заместник – началника на Гранично полицейско управление -Видин, в частта й на продължило действие за периода от 02.08.2021г. до 06.08.2021г.

Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответник – Ф. Гзайел, гражданка на Ливан, оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е било образувано по жалба на Ф. Гзайел против заповед № 5401ПАМ-94/02.08.2021 г. на заместник – началника на Гранично полицейско управление -Видин, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/, лицето е принудително настанено в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" /СДВНЧ/. Чужденката обжалва заповедта за периода на настаняване 02.08.2021г. до 06.08.2021г. От данните по административната преписка е установено, че със заповед №5401 ПАМ-93/02.08.2021г. на Ф. Гзайел е наложена принудителна административна мярка "Връщане", която да се изпълни до страната по произход Ливан, на основание чл.39а, т.2 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение, е издадена заповед № 5401ПАМ-94/02.08.2021 г., с която чужденката е настанена в СДВНЧ. Заповедта била връчена срещу подпис в присъствието на преводач от български на английски език. Жалбоподателката подавала молба за международна закрила на 04.08.2021 г. по реда на чл.58, ал.4 ЗУБ и била освободена от СДВНЧ на 06.08.2021 г.

От представените към административната преписка доказателства е видно, че чужденката притежаваща валиден паспорт № LR1958657, без виза и регистрирано влизане в страната. Административният орган установил, че жалбоподателката има отказ за влизане в страната ден по-рано, на 01.08.2021 г., с отбелязване като причина „без виза“. След извършена справка било установено, че ливанската гражданка е без регистрация в АФИС и ЕВРОДАК.

За да отмени заповедта, Административен съд София - град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на чл. 35 АПК, незаконосъобразно постановена в противоречие с чл. 44, ал. 2 и чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Административният съд приел, че жалбоподателката била уведомена на език, различен от този, който владее, което е възпрепятствало възможността й за становище съгласно чл.26, ал.1 от АПК, както и да се запознае с преписката, съобразно разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК. Съдът счел, че за налагането на най - рестриктивна мярка „принудително настаняване в СДВНЧ“, административният орган следва да направил преценка дали на лицето може да бъде наложена една от по-благоприятните обезпечителни мерки, съобразно хипотезите на чл.44, ал.5 ЗЧРБ, която в настоящият случай не била извършена. На следващо място установил, че по отношение на жалбоподателката липсват данни в информационните системи, че същата би могла да се укрие или да осуети изпълнението на наложената ПАМ. Приел, че административният орган не е отчел обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ, във връзка с 1, т.4б от ДР на ЗЧРБ, че чужденката попада в категорията „уязвими лица“. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касатора, че решението е недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед за периода не нейното действие от 02.08.2021г да 06.08.2021г., която е обезпечавала изпълнението на Заповед №5401 ПАМ-93/02.08.2021г. Именно към този момент съдът извършва преценка както за материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, така и за наличие на целта на мярката.

Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Според дефинитивната норма на 1, т. 4в ДР ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 " е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка.

По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на отвеждането. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се повтарят. Задържането на лицето следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ.

За да приложи ПАМ настаняване в СДВНЧ, органът е приел, че е налице опасност чужденката да се укрие, но направеният извод за опасност от укриване не е обоснован с конкретни факти, касаещи личното поведение на чужденката. Такива не се съдържат и в представената по делото предложение с рег. № 5401р- 14349/02.08.2021г. на заместник началника на гранично полицейско упрваление - Видин, въз основа на която е извършено настаняването. В процесната заповед не съдържа мотиви относно обстоятелствата визирани в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, която задължава административния орган, при прилагане на принудителната мярка, в т. ч и на принудителна мярка "връщане", да отчита всички релевантни за индивидуалната преценка факти и обстоятелства, като спазва принципите на пропорционалност и ефективност. В касационната жалба се съдържат общи оплаквания, че чужденката „пребивава незаконно“ и „използвайки страната ни като транзитен пункт с цел миграция към трета страна“. Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на изискването на чл. 35 АПК и административния орган е следвало да установи всички релевантни факти и обстоятелства.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ответника и следва Главна дирекция „Гранична полиция“ да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 500 лева в полза на процесуалния представител на ответника – адвокат В. И. съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото е претендирано в минимален размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6962/24.11.2021 г., постановено по адм. д. № 8394/2021 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" да заплати на адвокат В. И. сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ