Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА ЦАНЕВАТЕОДОРА Н. А. . при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 1590 / 2022 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено искане на Е. К. за отмяна на влязло в сила Решение № 4985/ 25.09.2020 г., постановено по адм. дело № 4166/ 2020 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), потвърдено с Решение № 10598/ 19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3201/ 2021 г., по описа на ВАС, Осмо отделение. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 2, пр. 3 АПК. Към искането за отмяна са приложени писмени доказателства.

В молбата са изложени твърдения, че ДФЗ в издадения адм. акт се е позовал на Заповед № 07-21/ 31.01.2017г., с която е утвърдена Методиката за изчисление на списъчния и средния списъчен брой на персонала. При постановяване на съдебните актове АССГ и ВАС също се били позовали на въпросния адм. акт, но същият не е бил представен по техните дела. При изискана справка от НСИ се установило, че такава заповед не съществува. Била в сила Заповед № РД- 07- 21/ 31. 01.2007г., касаеща подобна методика.

С допълнителна молба се уточнява, че вместо Заповед № РД -07-21/ 31. 01.2007г., следвало да се чете Заповед № РД -07-21/ 31. 01.2017г. С това счита, че е налице хипотезата по чл.239, т.1, пр.1 АПК, касаеща открити нови обстоятелства по делото.

На следващо място твърди наличието на хипотезата на чл.239, т.2 АПК, поради това, че действията на ДФЗ, осъществени чрез негови представители, които съвсем умишлено и целенасочено, се позовават на несъществуващ административен акт, представляват престъпно действие на страна по делото.

Моли да се отмени влязлото в сила решение на АССГ, както и решението на ВАС, което го потвърждава. Претендира направените в производството разноски.

Към искането за отмяна са приложени писмени доказателства: Молба до НСИ, Писмо от НСИ от 15.12.2021 г., ведно със заповед и методика.

Искателят - Е. К., в открито съдебно заседание чрез адвокат Николов моли за отмяна на атакуваното решение на административния съд, потвърдено с решение на ВАС, осмо отделение по делата, посочени подробно в молбата, като се върне производството за ново разглеждане.

От ответника - Директорът на Областна дирекция - София на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в постъпило на 01.02.2022 г. писмено възражение, депозирано от процесуалния представител се моли да се остави без уважение подадената молба, тъй като не са налице сочените в нея основания за отмяна на влязло в сила решение.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК.

1. Съгласно посочената в молбата на лицето разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната.

Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо.

Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Новите обстоятелства и писмени доказателства следва да са съществували при разглеждането на делото, но те да не са били известни на страната.

В случая като ново обстоятелство от молителя се сочи липсата на визираната в съдебния акт методика и наличието на друга такава методика.

В случая методиката не е новооткрит факт или новооткрит или новосъздаден документ. Освен това посочената методика има нормативен характер и съответно е публично известна - чл.78 АПК, чл.37 ЗНА. Страната е могла да прояви активност и по време на съдебното производство да се запознае и снабди с методиката.

Предвид изложеното, не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства" от съществено значение за спора. Следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК.

2. На следващо място молителят твърди, че са налице престъпни обстоятелства по чл. 239, т. 2 от АПК, като твърди наличието на „престъпни действия“ на страната по делото.

Не е достатъчно да се твърди наличието на престъпно обстоятелство, като следва същото да е установено по надлежния съдебен ред. В случая липсват твърдения в молбата за установяване на престъпно действие. Не се сочи в конкретика - време, място и обстоятелства, процесуално действие, което да има такъв характер.

По делото липсват каквито и да е било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото.

3. Визираното разминаване в изписването на заповедта, с която е приета методиката представлява фактическа грешка, вместо 2007г.– е посочено 2017 г., която не се е отразила на волята на съда. Грешката е в годината, като има незначителен характер, тъй като всички останали идентификационни данни: №, дата (31. 01), административен орган и съдържание са коректно възпроизведени в съдебния акт. Допуснатата грешка се поправя по реда на чл. 175 от АПК. Тя не може да послужи за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на чл.237 АПК. Тази неточност не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, което е извън-институционален способ за контрол на законосъобразността на съдебния акт.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. К. с правно основание чл. 239, т.1 и т.2 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 4985/ 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 4166/ 2020 г. по описа на Административен съд - София - град, потвърдено с Решение № 10598/ 19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3201/ 2021 г., по описа на ВАС, Осмо отделение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц. п/ Т. Н. п/ И. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ