№ 242

гр. София, 07.11.2018 г.Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2294/2018 година.

Производството по делото е образувано по подадена от Л. П. С. и Е. Д. Н. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 544 от 29. 10. 2015 г. по в. гр. д. № 511/2015 г. на ОС – Пазарджик.

С определение № 180 от 27. 04. 2018 г. по гр. д. № 2294/2018 г-, постановено по реда на чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

Ответницата по молбата за отмяна Л. П. Ч. е представлявана от адв. Й. А. А., назначен за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В проведеното на 16. 10. 2018 г. заседание адв. А. е поискал да му бъде определено адвокатско възнаграждение и да бъдат задължени молителите да внесат същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа молбата и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата е основателна.

Адвокат Й. А. А. е бил назначен като особен представител на ответницата по молбата Л. П. Ч. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази хипотеза на особения представител се дължи възнаграждение с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., разноските за което се понасят първоначално от ищеца (ТР № 6/2013 г., т. 6).

Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето на възнаграждение за назначен на разноски на молителя особен представител...