Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 357 от 12.12.2017 г. по в. т.д. № 594/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 13-ти състав в частта, с която е потвърдено решение № 380/13.07.2017 г. по т. д.№ 726/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на касатора да заплати на РОСАНА ООД сумата 24 827.19 лв. – застрахователно обезщетение за нанесени вреди по сключен между страните договор за имуществена застраховка от 27.09.2013 г. на обект „Производствени и складови сгради, машини, съоръжения и оборудване”, находящи се в Ябълково, община Димитровград, с покрити рискове „Индустриален пожар” по полица № 110413001307, поради настъпило на 08.07.2014 г. застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва върху главницата след завеждане на исковата молба.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно със сторените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а именно: 1. Квалификацията на определен юридически факт /на палеж/, дадена в документи, издадени от компетентни органи, може ли да дефинира застрахователно събитие?; 2. Дължи ли се обезщетение, при неспазване на законовите и договорните задължения от страна на застрахованото лице, които са в пряка връзка с реализираното събитие; 3. Дължи ли се обезщетение за непосочени в застрахователната полица обекти и квадратура, както и за движими вещи без данни/документи за собственост; 4. Следва ли застрахованият да търпи последиците от неизпълнение на задълженията си по чл. 188 КЗ отм. и към кой момент се преценява това неизпълнение - дали това е моментът на настъпването на събитието, довело до щетата. Въпросите са свързани с оплакванията за неправилност на въззивното решение, релевирани с касационната жалба, като се твърди, че отговорите им ще допринесат за отстраняване на непълноти и неясноти при прилагането на правната уредба, касаеща застрахователните договори и последиците за неспазилия своите задължения застрахован, както и за точното прилагане на закона.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – РОСАНА ООД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, заявява, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и поради това е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за разглеждането й по същество, по следните съображения:

На първо място следва да се прецени, удовлетворени ли са общите изисквания на чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касация, на които касаторът се позовава. Съобразно разясненията по тълкуване на нормата, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1., е необходимо да е формулиран ясен правен въпрос, имащ значение за изхода по конкретното дело, т. е. такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда, но не и обосноваността и правилността на обжалвания акт.

Формулираните от касатора въпроси не съответстват на горните изисквания. Те са некоректно зададени; основават се на факти, които въззивният съд не е приел за установени; не кореспондират с формираната воля и/или касаят изцяло обосноваността и правилността на изводите му.

Отделно от това следва да се посочи, че спрямо тях не се доказва и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормите на чл. 188 и сл. КЗ отм. са ясни и не дават основание за нарочно корективно тълкуване, а други конкретни правни норми касаторът не сочи. Аргументите, че отговорите на поставените въпроси ще допринесат за отстраняване на непълноти и неясноти при прилагането на правната уредба, касаеща застрахователните договори, са изцяло бланкетни и не са достатъчни за формирането на преценка, съобразно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4., доколко въпросите биха имали значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай съставът на въззивния съд е приел, че както от страна на ищеца, така и от страна на ответника не е твърдяно, нито е установено наличието на умишлено увреждане на чуждо имущество, което поначало следва да стане с влязла в сила присъда. Ответникът не е твърдял и наличие на застрахователна измама – обстоятелство, което следва да бъде доказано от него. Образувано е било ДП № 431/2014 г. на РУ на МВР-Димитровград срещу неизвестен извършител за това, че е запалил застрахованата сграда – бивша мелница на 08.07.2014 г., но същото е спряно. Затова съдът е приел, че при тези данни събитието следва да се разглежда именно като пожар по смисъла на ОУ на сключената между страните застраховка „Индустриален пожар”, доколкото е установено, че имуществото е изгоряло в резултат на появата на огън вследствие или на действия на трето лице, за които не е установено да са умишлени /злоумишлени/, или в резултат на събитие. Частната пожаротехническа експертиза, заключение по каквато ответникът е представил, съдът е счел, че не може да бъде ценена като доказателство по делото, т. к. не е изготвена и събрана по предвидения процесуален ред. Видно е, че въззивният съд не е коментирал документи, издадени от „компетентни” органи, в които събитието е квалифицирано като палеж, поради което въпрос № 1 те кореспондира с изводите по предмета на спора. Съдът не е установил и неизпълнение на задължения на застрахования, във връзка с което са поставени въпросите под №№ 2, 3 и 4. Напротив, според мотивите на въззивното решение, ищецът е попълнил в достатъчна степен, коректно и добросъвестно представения му въпросник относно обстоятелствата от съществено значение за риска, свързани със застрахованото имущество, като въз основа на същите данни по застрахователната полица е била заведена преписка по предходна щета, а по-късно е бил сключен и добавък, разширяващ застрахователното покритие и относно риска „Вандализъм”. От тези факти съдът е извел извод, че тъй като след сключване на договора застрахователят веднъж е приел, че предоставените му данни по чл. 188 ал. 2 КЗ отм. са коректни, то той няма основание при следващо събитие да ги оспорва.

По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната му от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД част не следва да се допуска до касационно обжалване. При този резултат от спора в касационната инстанция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, съответно доказани в размер на 500 лв.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 357 от 12.12.2017 г. по в. т.д. № 594/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 13-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на РОСАНА ООД, [населено място],[ЕИК] сумата 500 /петстотин/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: