О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 238

София, 06.11.2018 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1381/2017 година.

Постъпила е молба от Л. С.” Е. и [фирма], представлявани от С. С. с искане за тълкуване на решение № 22 от 02.03.2018 г., постановено по делото, в частта за разноските, тъй като и след постановяване на определение № 148/26.06.2018 г. по чл. 248 ГПК въпросът за разноските е останал спорен, издаден е изпълнителен лист и за присъдените разноски на ищеца с решенията на РС и на въззивната инстанция, тъй като след обезсилване на решението от ВКС по иска за 13, 04 % от поземления имот не са обезсилени и решенията на първата и втора инстанция относно разноските по този иск.

Съдът констатира следното:

С решение № 22 от 02.03.2018 г., постановено по настоящото дело е обезсилил въззивното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], че ищецът [фирма], [населено място] е собственик на 13.04% от 828/18066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., целия с площ от 18066 кв. м. и е прекратил производството по делото в тази част. Осъдил е ищеца [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 836.76 лв. и на [фирма], [населено място] сумата 786.76 лв., представляващи разноски по предявения установителен иск за собственост на посочения по-горе имот.

По молба на ищеца [фирма], [населено място] е постановено определение № 148/26.06.2018 г. по чл. 248 ГПК, с което е изменено решение № 22 от 02.03.2018 г. по гр. д. № 1381/2017 г. на ВКС, І г. о. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК като същото е отменено в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати разноски по делото: на [фирма], [населено място] за разликата над сумата 808. 38 лв. до присъдените 836.76 лв. и на [фирма], [населено място] за разликата над 758.38 лв. до присъдените от 786.76 лв. Видно от мотивите на това определение, съдът е съобразил направените разноски за трите инстанции, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и факта, че те касаят двата предявени иска, от които, предмет на касационен контрол е поискан и упражнен само по единия. За производството пред ВКС са присъдени 568.38 лв. за [фирма] и 543.38 лв. за [фирма]. За производството по двата иска пред първата и въззивна инстанция е съобразено, че двамата ответници общо са направили разноски в размер по 656.76 лв. и тъй като не е разграничено уговореното възнаграждение за правна защита за всеки един от двата иска, са присъдини половината от направените от ответниците по иска разноски или по 328.38 лв. Общо присъдените разноски на [фирма] по иска за собственост на терена са 480.00 лв. + 328.38 лв. = 808. 38 лв., а за [фирма] са 430.00 лв. + 328.38 лв. = 758.38 лв.

Решението на въззивната инстанция и потвърденото от нея решение относно разноските по иска за собственост на терена, по който производството е обезсилено не е отменено за разликата над присъдените разноски на ищеца [фирма], [населено място], направени по иска за собственост на сградата. Решението по този иск /за собственост върху сградата/ не е обжалвано и е влязло в сила. Ответниците по този иск [фирма] и [фирма], [населено място] дължат направените разноски от ищеца по него [фирма], [населено място]. Пред РС направените от ищеца разноски са общо 972 лв. по двата иска, а само по иска за сградата те са 486 лв. Пред въззивната инстанция разноските на Д.” О. са 500 лв., а само по иска за сградата са 250 лв. Определя се половината от направените разноски пред всяка от двете инстанции, тъй като в пълномощното не е разпределен хонорара по всеки от двата иска. В този смисъл са и мотивите, изложени в решението и в определението по чл. 248 ГПК, което е неразделна част от решението. До колкото при постановяването на тези съдебни актове, изложените в тях мотиви не са намерили израз в диспозитива на решението, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 22 от 02.03.2018 г.,, така че мотивите да съответстват на изразената в диспозитив воля. В решение № 22 от 02.03.2018 г., постановено по настоящото дело следва да се допълни диспозитива в смисъл, че се отменя въззивно решение № 174/ 21.11.2016 г. постановено по гр. д.№ 258/2016 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която са присъдени деловодни разноски на [фирма], [населено място] за разликата над 250 лв. лв. и потвърденото с него решение № 317 от 12.07.2016 г. по гр. д.№ 225/2016 г. на РС-Силистра в частта, с която са присъдени разноски на ищеца над 486 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 22 от 02.03.2018 г., постановено по настоящото гр. д. № 1381 по описа за 2017 г. на ВКС І гр. о. като допълва диспозитива както следва:

Отменя въззивно решение № 174/ 21.11.2016 г. постановено по гр. д.№ 258/2016 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] деловодни разноски за въззивна инстанция за разликата над 250 лв. и потвърденото с него решение № 317 от 12.07.2016 г. по гр. д.№ 225/2016 г. на РС-Силистра в частта, с която [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] деловодни разноски за първа инстанция за разликата над 486 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: