О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 738

Гр.С., 06.11.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.1520 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. В., В. Л. В. и Л. В. В. срещу решение №.8/12.01.18 по г. д.№.816/17 на Окръжен съд Плевен в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.622/11.04.17 по г. д.№.6944/16 на Районен съд Плевен, предявеният срещу касаторите иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане е уважен, а насрещните им претенции по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 3684, 46лв. до 32935, 03лв.

Ответните страни Н. П. П. и Лако В. П. оспорват жалбата; претендират разноски.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за основателен, тъй като не е установено надлежно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане. През 1992г. ищците прехвърлили на ответника В. Л. В. /техен син/ през време на брака му с ответницата Н. В. и на сина им...