ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572

С., 24, 06, 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 10 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 767 /2012 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Л.-Л., чрез адв. З. и Ч.-С., [улица], против решение № 1413/5.07.2011 г. по т. д. № 297/2010 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 551/2008 г. на СГС и изменено в частта за разноските, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу П. АД-С. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК за заплащане на сумите: 713 698 лв. по 12 бр. банкови гаранции и 35 559.61 лв. по чл. 86 ЗЗД.

Ответната банка е подала отговор, че касационната жалба не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. Съставлява ли прекъсване на давността по чл. 116, б.”а” ЗЗД признанието от длъжника на фактическата обстановка и съществуването на самото вземане по един абстрактен договор, направено преди изтичане на давностия срок?, 2. При абстрактна сделка, която обективира неделимо задължение за плащане, частичното плащане от длъжника представлява ли признаване на цялото неделимо задължение по основание и размер?, 3. Допустимо ли е предявяване на иск за изискуемо вземане по абстрактна сделка,, когато върху него е наложена обезпечителна мярка?

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Първият въпрос бил решаван...