Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 1627 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К. и на административния орган - главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“, подадена чрез юрисконсулт П. С., в качеството й на процесуален представител, срещу Решение № 432/ 25.11. 2021 г. по адм. дело № 373/ 2021 г. на Административен съд - С. З. (АС - Ст. Загора).

В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон.

Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че начинът, по който е паркирано МПС не създава опасност за другите участници в движението. Посочва, че лекият автомобил е бил паркиран на кръстовище, където паркирането е забранено, като с това се възпрепятства видимостта на другите участници и се създава опасност за движението на автомобили и пешеходци. Това от своя страна създавало предпоставки за възникване на ПТП, от което произтича и създаването на опасност за останалите участници в движението.

Счита, че е налице предпоставката създаване на опасност за другите участници в движението по смисъла на чл.171, т.5, б.“Б“ от ЗДвП. Тази предпоставка е именно намаляване и ограничаване на видимостта на другите участници в движението, поради паркиране на процесния автомобил в зоната на кръстовището и създаващо по този начин опасност за всички участници.

Твърди, че всички факти не са обсъдени от първоинстанционния съд, а същият е постановил решението си единствено позовавайки се на представеното заключение на вещото лице.

Ответникът - Б. Д. от град Казанлък в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. Д. от АК С. З. счита касационната жалба за неоснователна, като намира постановеното решение за правилно, тъй като е постановено при спазване на правилата, въз основа на представените от страните доказателства и установените чрез тях факти относими към спора. Моли решението да се остави в сила. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - И. Д. - Главен специалист "Контрол кратковременно паркиране" в О. К. - в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява, като не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, като същото е валидно, допустимо правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт е била ОТМЕНЕНА по жалба на Б. Д., Принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 10.06.2021г. от служител на О. К. гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране“, спрямо лек автомобил марка Пежо, модел 308, с рег.№ [рег. номер], като незаконосъобразна.

На следващо място е била ОСЪДЕНА О. К. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д., сумата от 50.00лв. /петдесет лева/, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 10.06.2021г. спрямо лек автомобил марка Пежо, модел 308, с рег.№ [рег. номер].

Освен това е била ОСЪДЕНА О. К. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д., сумата от 332лв. /триста тридесет и два лева/, представляваща направени по делото разноски.

За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че от приложилият обжалваната ПАМ орган– ответник по жалбата, не е установено и не е доказано при условията на пълно главно доказване наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

Сметнал е, че необосновано административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се явявала при неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на предявения иск, съдът е счел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника - О. К. за причинени имуществени вреди също е налице. Твърдените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 50лв. за освобождаване на принудително преместения й автомобил - такса по чл.44а, ал.4 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, се явявали пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ.

Ответникът - О. К. бил осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 332 лв.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост, както и необсъждане на всички факти и доказателства при постановяване на съдебния акт на АС - Ст. Загора.

Административният съд е постановил решението си след изясняване на всички обстоятелства от значение за правния спор и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти и дават отговор на възраженията и доводите на страните.

2. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебното решение. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи.

Обосновано съдът е приел, че ПАМ е наложена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Приложимата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, която съдържа правното основание за налагане на обжалваната мярка, съдържа три различни хипотези, при наличието, на които компетентният орган налага принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. Третата е когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Обосновано първоинстанционният съд е анализирал отразеното в констативния протокол наличие на предпоставката на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение второ от ЗДвП– създаване на опасност за другите участници в движението.

В случая административният орган не е установил наличието на посочената предпоставка– не е посочил в какво се изразява опасността и не е доказал нейното съществуване. Установено по делото било, включително и от заключението на СТЕ, че лекият автомобил не е паркиран на кръстовището, а изцяло на улица „Опълченска“ и не попада в обхвата на въведено ограничение за паркиране и престой, тъй като знакът за въведено ограничение се отнася за улица „Войнишка“, а не за улица „Опълченска“.

Установено е било, че мястото и начина по който е бил паркиран лекия автомобил на процесната дата не създава опасност за другите участници в движението, тъй като не затруднява движението по ул. “Опълченска“, нито ограничава видимостта при извършването на десен завой по ул. “Войнишка“, съответно не затруднява движението на пешеходци по тротоарите и безопасното им пресичане на кръстовището.

Правилно съдът е приел, че не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на ПАМ "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик". При липсата на несъмнени доказателства за наличието на тази хипотеза законосъобразно съдът е отменил обжалваната ПАМ.

Местоположението на автомобила не затруднявало движението и не можело да създаде опасност за другите участници в движението. Обстоятелството, че е извършено нарушение по ЗДвП, което би могло да ангажира административно-наказателната отговорност на водача, не може да обоснове налагане на процесната принудителна административна мярка, респективно да обоснове законосъобразността й.

3. По отношение на предявената искова претенция за обезщетение за имуществени вреди законосъобразен е изводът на съда за основателност на иска по ЗОДОВ както по основание, така и по размер.

Приетата незаконосъобразност на наложената ПАМ, следва и извод за основателност на имуществената претенция. По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Платената сума от 50 лева, представляваща такса за репатриране на МПС е пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен адм. акт - чл. 4 от ЗОДОВ. Същата е в пряка и непосредствена връзка с отменения незаконосъобразен акт, тъй като представлява сторен разход, извършен, поради действие в адм. производство. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Причинената вреда подлежи на пълно репариране, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с 1 ЗОДОВ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна.

Съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила.

На ответника по касация се дължат разноски, представляващи платения адвокатски хонорар, съобразно ДПЗС (лист 26 от делото). Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, О. К. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Б. Д. от град Казанлък разноските, в размер на 400 (четиристотин) лева.

Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/ 25.11. 2021 г. по адм. дело № 373/ 2021 г. на Административен съд– С. З.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на Б. Д. от град Казанлък, сумата от 400 (четиристотин) лева, съдебни разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ