Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 1633 / 2022 г.

Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение № 6137/28.10.2021 г. по адм. дело № 4338/2018 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която е осъдена да заплати на И. Г. сумата 5 733,83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г. - 05.11.2014 г., в резултат на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението и разноски в размер на 630,00 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с установяването на друго, с което предявеният иск да се отхвърли и се присъдят направените съдебни разноски.

Ответникът И. Г. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Г., с което е предявен иск за сумата 8 628,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г., поради забавено изплащане на гарантираните вземания на ищеца от „Корпоративна търговска банка“ АД до гарантирания размер на депозитите от 196 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Твърди се, че вредите са причинени от допуснато от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в това, че не е прието решение за обявяване на неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, б. “i“ от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно гарантиране на депозити.

Административният съд установил, че на 06.02.2014 г. И. Г. сключил с „Корпоративна търговска банка“ АД рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ при условията на преференциален и безсрочен депозит. На същата дата между ищецът и „Корпоративна търговска банка“ АД сключили анекс № 133490 от 06.02.2014 г. и анекс № 133395, с които са открити банкови сметки в лева и във валута /евро/.

На 20 юни 2014 г. представители на „Корпоративна търговска банка“ АД внесли в Българската народна банка уведомление за засилено теглене на средства от сметки на клиенти на банката, с което се създавал риск от изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Искането за прилагане на надзорна мярка било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите.

С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, „Корпоративна търговска банка“ АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност. Със същото решение били назначени квестори, спряно било изпълнението на всички задължения на търговската банка и била ограничена дейността й като било забранено извършването на всички дейности съгласно банковата лицензия. С решение № 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка удължил срока на специален надзор с още два месеца до 20.11.2014 г.

С решение № 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, било разпоредено да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен Фонда за гарантиране на влоговете в банките за подаденото искане.

На 06.11.2014 г. за ищеца е изпратена информация към Фонда за гарантиране на депозитите в банките за изплащане на сумата от 196,000 лева, представляваща главница и лихви, като от писмото не ставало ясно каква част представлява главница и каква лихви.

Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че съгласно чл. 10, точка 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., чието въвеждане в националното законодателство е обявено с 1а от Закона за гарантиране на влоговете в банки (нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.), схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналични депозити в рамките на 3 месеца от датата, на която компетентните органи установят, че депозитите са неналични.

Съгласно определението, дадено с разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка „i” от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г,. „неналичен депозит“ означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитната институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: компетентните органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и най-късно до 21 дни след като установят за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими или изискуеми; съдебен орган е издал решение по причини, които са пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, чието действие суспендира възможността на вложителите да предявят претенциите си срещу нея.

С разпоредбата на чл. 1, точка 1 от Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер в срока за изплащане, се изменя чл. 1, точка 3, подточка „i“, алинея втора, като се въвежда изискване компетентните органи да установяват неналичност на депозитите не по-късно от пет работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

След анализ на приложимите правни норми административният съд достигнал до извод, че за времето от 30.06.2014 г. до 14.08.2015 г. разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка „i” от Директива 94/19/ЕО не е транспонирана в националното законодателство. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), според която изплащането на гарантираните депозити е поставено в зависимост от решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза на кредитната институция, противоречала на нормата на чл. 1, точка 3, подточка „i” в Директива 94/19/ЕО.

Компетентна да приеме решение, с което да се установи неналичност на депозитите, била Българската народна банка, която имала правомощия да упражнява надзор върху кредитните институции съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. Българската народна банка била компетентният орган за упражняване на надзор върху банките и по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г.

С решението от 20.06.2014 г. за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност Българската народна банка формално констатирала, че депозитите на вложителите в банката са неналични. В същото решение Българската народна банка се позовала на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“ АД. Централната банка направила констатация, че „Корпоративна търговска банка“ изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплаща дължимите и изискуеми депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. направила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, точка 3, буква „i“ от Директива 94/19/ЕО. С оглед на това, административният съд направил преценка, че Българската народна банка е следвало да задейства механизма по чл. 1, точка 3, буква „i“ от Директива 94/19/ЕО и в срок от пет работни дни да обяви депозитите в „Корпоративна търговска банка“ за неналични. Този срок изтекъл на 27.06.2014 г. /петък/. В срок от 20 работни дни от датата на решението за обявяване на неналичността на депозитите, поради което, считано от 25.07.2014 г, е следвало да бъде открито производството по чл. 10, параграф 1 от Директивата за изплащане на сумите по депозитите от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Българската народна банка допуснала нарушение на правото на Европейския съюз, като не е издала решението за обявяване на депозитите за неналични и не е уведомила Фонда за гарантиране на депозитите в банките за откриване на процедурата по изплащането им в указания в Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г срок. Началният момент на увреждането, причинено на ищеца от незаконосъобразното бездействие на Българската народна банка, е 25.07.2014 г. Вместо на тази дата изплащането на гарантираните депозити започнало на 04.12.2014 г., когато е бил изплатен и депозитът на ищеца.

В заключение административният съд приел, че поради незаконосъобразното бездействие на Българската народна банка да изпълни пряко произтичащото от директивата задължение, като установи, че депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД са неналични, Фондът за гарантираните депозити в банките не е изплатил в срок депозита на ищеца.

Първоинстанционният съд отбелязал, че правото на Европейския съд не съдържа разпоредби относно основанието за ангажиране отговорността на държавата в случаите на неизпълнение на задължения, произтичащи от приложими с директен ефект правни норми. Предпоставките на отговорността се извеждали от ключови решения на Съда на Европейския съюз. Правото на обезщетение възниквало, когато е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и приложимата правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти, причинена е вреда и е налице причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и настъпилата вреда. Бездействието на Българската народна банка да не установи неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка „i” от Директива 94/19/ЕО представлявало достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което да позволи ангажирането на отговорността на държавата за нарушение на правото на Съюза.

Нормата на чл. 1, точка 3, подточка „i” от Директива 94/19/ЕО е норма с директен ефект, която предоставяла субективни права и съдържала безусловно и достатъчно точно задължение. Ищецът нямал възможност да се ползва от сумата по депозитите си, в резултат на което претърпял вреда в размер на законната лихва върху гарантирания размер на депозитите. Вредата се намирала в причинно-следствената връзка с незаконосъобразното бездействие на ответника При наличието на предпоставките за възмездяването на причинените вреди, административният съд осъдил Българската народна банка да заплати на И. Г. сумата 5 733,83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г. - 05.11.2014 г., в резултат на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2018 г. Съдът отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до предявения размер от 8628 лева.

Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати поддържаните от жалбоподателя необоснованост и нарушение на материалния закон, освен в частта относно присъдения размер на обезщетението.

Решението на административния съд съответства на тълкуването на Съда на Европейския съюз в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване от Административния съд– Варна. С решението е прието, че чл. 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата в Р. Б. на специално производство за ангажиране на отговорността на държавата членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността на различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност.

Членството в Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз).

Един от основните принципи на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право. Ако правният правопорядък на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата членка за вреди, причинени на граждани или организации в случай на нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, от нея може да бъде търсена имуществена отговорност за вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал.1 ДФЕС).

В случаите на извъндоговорна отговорност, Съюзът е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Държавата членка следва да отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт.

Касационната инстанция не споделя довода на касационният жалбоподател, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка не е била компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка „i” от Директива 94/19/ЕО. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Както правилно е приел административният съд, статутът на централна банка, който има Българската народна банка по Закона за Българската народна банка я прави компетентен орган по смисъла на 40 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, който осъществява надзор за спазването на пруденциалните изисквания от кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.). Това изрично е посочено и в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.), което опровергава довода на касационния жалбоподател, че е било необходимо изрично законодателно решение за овластяването на Българската народна банка като национален държавен орган.

Съгласно 1а (нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., отм. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г.) от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции този закон въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.).

По смисъла на 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции (отм.) "влог" са парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия, а „вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.

Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка приеме решение за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. Според чл. 10 от Директива 94/19/ЕО неналичността на депозитите, установена с акт на компетентния орган, е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите. Съпоставката на тези разпоредби подкрепя заключението на административния съд, че нормите на директивата не са били транспонирани в цялост в националния закон, след като срокът за това е изтекъл.

В решението от 4 октомври 2018 г. по дело С 571/16 на Съда на Европейския съюз е прието, че член 1, точка 3, подточка „i“ и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство". В мотивите на решението Съдът на Европейския съюз посочва: "Член 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите“.

Тази норма е следвало да бъде приложена от Българската народна банка, независимо че законодателят не е изпълнил задължението си да транспонира директивата в нейната цялост в националния закон. В съответствие с принципа за примат на правото на Европейския съюз Управителният съвет на Българската народна банка е бил обвързан да приеме решение със съдържание, съответстващо на предписанието на член 1, точка 3, подточка „i“ от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, като остави неприложена противоречащата му норма на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо, че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми.

Поради това, че не е приложена норма от правото на Европейския съюз с вертикален директен ефект, Управителния съвет на Българската народна банка не е приел съответно решение, с което да установи, че депозитите в КТБ са неналични, макар да е констатирал това в процеса на приемане на оздравителни мерки. Вследствие е било забавено откриването на процедурата по изплащането на депозитите на вложителите в гарантирания размер от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Нарушението на правото на Европейския съюз следва да бъде преценено като съществено, при положение, че не са налице извиними обстоятелства да не бъде прието такова решение. Понятието "достатъчно съществено нарушение" е създадено от Съда на Европейския съюз за целите на извъндоговорната отговорност. В случая Българската народна банка не е разполагала с възможност да избере друг подход, а прилагането на нормите на Директива 94/19/ЕО вместо на националните правила, би изключило засягането на интересите на широк кръг граждани и организации - вложители в „Корпоративна търговска банка“ АД.

Отговорността на централната банка не може да бъде изключена с аргумент, че друг правен субект дължи възнаграждение на ищеца срещу вложени парични средства по силата на сключения между тях договор за влог. Вредоносният резултат, който се твърди в исковата молба, се разглежда в рамките на отношенията на спорещите страни, с прилагане по аналогия на правилото, присъщо на института на непозволеното увреждане, според което всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Не може да се приеме и довода на касационния жалбоподател, че няма пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на задължението на централната банка и твърдяната вреда с аргумент, че освен решение на банката, било нужно и решение на управителния орган на Фонда за гарантиране на влоговете в банките съгласно чл. 23 ЗГВБ (отм.). В действителност, както законосъобразно е приел административният съд, необходимото условие за започване на процедурата по изплащане на гарантирания размер на влоговете е приемането на съответно решение от Българската народна банка. Фондът не разполага със самостоятелна преценка за откриване на процедурата по изплащане на депозитите, което изключва възможността, той да представлява фактор в причинно-следствената верига.

Ищецът не е бил длъжен да доказва причинените му вреди, при положение, че претенцията му за обезщетяване на вреди е в размер на изтеклата върху главницата законна лихва. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При положение, че обезщетението, възлизащо на законната лихва, се дължи по силата на закона, не се изисква доказването на размера на причинените вреди. Размерът на вредите подлежи на доказване само когато се претендира обезщетение за действително претърпени вреди, в по-висок от посочения в чл. 86 ЗЗД размер.

Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд не е взел предвид липсата на реална вреда за имуществото на ищеца, тъй като той получавал лихва по влоговете си в "Корпоративна търговска банка" АД в периода, за който претендира обезщетение от Българската народна банка в размер на законната лихва. Нарушението, за което се търси отговорност от Българската народна банка, се изразява в това, че И. Г. не е получил реално плащане на гарантирания размер на влоговете си в нормативно предвидените срокове. Задължението на Българската народна банка, за неизпълнението на което съдът е присъдил обезщетение, произтича от правно основание с извъндоговорен характер, а лихвата, която се начислява по влоговете на ищеца, е свързана с правоотношението по договора му за влог, сключен с "Корпоративна търговска банка" АД.

Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. При плащането на суми по гарантираните влогове всеки вложител получава сумата 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете му, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. При положение, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща не повече от гарантирания размер, няма правно значение каква част от тази сума представлява главница и каква - договорна лихва.

При извършената служебна проверка касационната инстанция констатира, че съдът не е определил вярно периода, през който ищецът е търпял имуществени вреди. При правилно изчисляване на сроковете следва да се приеме, че ищецът е понасял вреди за времето от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. А. Б. народна банка беше приела решението по чл. 1, точка 3, буква „i“ от Директива 94/19/ЕО за обявяване на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ за неналични в срок от пет работни дни, считано от 30.06.2014 г., започва да тече срокът от 20 работни дни за тяхното изплащане. Този срок изтича на 25.07.2014 г. , така че от 26.07.2014 г. ищецът е започнал да търпи имуществени вреди поради това, че не му е изплатен гарантираният размер на депозитите от 196 000 лева. Крайната дата на периода, в който са понасяни вреди, е 05.11.2014 г., тъй като на 6.11.20214 г. Управителният съвет на Българската народна банка е приел решение, с което отнел лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД и е открил производство за изплащането на гарантирания размер на депозитите. Изтеклата законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. - 5.11.2014 г. възлиза на 5624, 38 лева, в какъвто размер се дължи обезщетението на ищеца.

Решението следва да се отмени за разликата над сумата 5624,38 лева до присъдения размер от 5 733,83 лева, както и за периода 25.07.2014 г. - 26.07.2014 г., и вместо него да се постанови друго, с което искът на И. Г. да се отхвърли в тази част. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника се дължат 524 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.12.2021 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6137/28.10.2021 г. по адм. дело № 4338/2018 г. по описа на Административния съд – град София в частта, в която Българската народна банка е осъдена да заплати на И. Г. сумата 5 733,83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г. - 05.11.2014 г., в резултат на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, в частта за разликата над сумата 5624,38 лева до присъдения размер от 5733,83 лева, както и за периода 25.07.2014 г. - 26.07.2014 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Българската народна банка да заплати на И. Г., [ЕГН], разноски в размер на 524,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 1633/2022г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищеца договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума ѝ е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/