ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
С., 27, 05, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 870 /2012 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по “частна” касационна жалба на О. П. О. против решение № 327/10.07.2012 г. по т. д. № 64/2012 г. на Пловдивски АС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на Д. О.-П. сумите: 16 329.26 лв. на основание чл. 82 ЗЗД ведно със законната лихва, 21518 лв. на основание чл. 86 ЗЗД и 2 953 лв. разноски за двете инстанции.
Ответното по касационната жалба Д. О. е подало отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, а е и неоснователна. Претендират се разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като видно от договора за правна защита, договореното адв. възнаграждение не е платено, а ще се плати след приключване на делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът не е анализирал доказателствата, не е спазил разпоредбите на чл. 5, 10 и 172 ГПК, което е в противоречие с ТР 1/2009 ОСГТК, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба не е частна, тъй като не се обжалва определение, а въззивно решение.
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,...